Читать «Любовен оазис» онлайн - страница 11

— Вечеря за двама — прошепна той настойчиво над устните й. — Моля те!

— Аз…

— Моля те, Аби!

— Добре, Тор. Вечеря и нищо повече.

— Благодаря ти. — Дълбокият му глас я накара да се почувства неловко.

— Ще дойда да те взема в седем вечерта. Ще отидем на онова ново място в центъра близо до Бенсън.

Тя кимна, не знаеше какво друго да каже, когато той назова един новооткрит ресторант.

— Лека нощ, Аби.

— Лека нощ, Тор.

Той свали ръцете си и тя усети хлад. Без да каже и дума, Тор се обърна и погледът му попадна на цветната реклама върху кухненския плот.

Аби прехапа устна, когато той вдигна дипляната, рекламираща курорт по крайбрежието на Орегон.

— Планираш ваканция ли?

— Не! — побърза да отвърне тя. — Не, прекарах там един уикенд преди два месеца. Те са разпратили малко реклами и предполагам, че съм била в списъка им…

— Отишла си на крайбрежието през зимата?!

— Там е много хубаво през зимата — заяви тя категорично.

— Щом казваш — кимна той и остави брошурата. Може би ние… — Бързо прекъсна думите си, очевидно осъзнал, че отива твърде далеч. — Ще те видя утре вечер в седем, Аби.

— Да. — Тя бе вперила празен поглед в брошурата. — В седем.

Заключи много внимателно вратата след него, после се върна обратно в кухнята и вдигна брошурата. „Мъгливата странноприемница“. „Насладете се на гостоприемното крайбрежие на Орегон през всеки сезон…“, съобщаваше рекламата.

С каменно изражение накъса листа на малки парченца. Щеше да изтече много вода, преди да се върне отново в „Мъгливата странноприемница“. Вероятно никога.

Напъха парченцата в кофата за боклук под мивката.

Единственото логично обяснение за тази реклама, пристигнала с пощата й този следобед, беше, че курортът изпращаше такива брошури на всички свои гости.

Аби потръпна. През цялата вечер бе изтиквала на заден план мрачните си подозрения, но сега изпита парализиращ страх.

Щеше да бъде много по-спокойна, ако брошурата бе пристигнала в плик с щемпела на курорта. Но не беше така. Рекламата дойде в обикновен бял плик, адресиран на пишеща машина. Нямаше обратен адрес.

Докато се събличаше да си легне, мислите й трескаво препускаха от предложението на силния напорист мъж от курса по икебана и спомените от онзи зимен уикенд, който отчаяно искаше да забрави.

Втора глава

Тя го бе взела за арогантен тип. В действителност тази вечер той възнамеряваше да бъде всичко друго, но не и арогантен. По дяволите, изруга Тор наум, докато караше БМВ-то по стръмния път към хълма над Портланд.

Не можеше да си обясни липсата на сдържаност от своя страна. Бе като обезумял, когато разбра колко желае Аби Линдън. Сякаш след като бе приел неизбежното, реши да го сграбчи здраво с две ръце.

Нямаше съмнение — постъпи като глупак. Не трябваше да избързва. Е добре, поне можа да поправи нещата дотолкова, че си осигури нова среща, самоиронично се усмихна той. Имаше голям късмет, че тя не го изгони. И все пак се чудеше защо не прие предложението му, поне отчасти. В курса се държеше съвсем приятелски.