Читать «Любовен оазис» онлайн - страница 10

Страхът бледнееше пред неочаквано силната й възбуда. Аби усети тя да пулсира дълбоко в нея и бе сигурна, че и Тор го разбрал. Потръпна под ласките му и той прошепна нещо неразбираемо, което тя изтълкува като мъжко задоволство.

Нещата се развиваха прекалено бързо и тя не успя да реагира, когато Тор трескаво прошепна:

— Аби, скъпа, трябва да знам дали има друг мъж!

— Тор…

— Кажи ми! Иначе не съм чак толкова благовъзпитан, за да спра — промърмори той, докато ръката му се мъчеше да разпусне кока й. Гъстата коса се разстла по раменете й и той я погледна очарован. — Просто ми кажи истината, Аби. Това е всичко, което искам да знам, защото не желая да те деля с никой.

— Тор, как смееш! Личният ми живот е неприкосновен. Не давам обяснения на никого, най-малкото на мъж, когото едва познавам.

— Аз нямам връзка с друга жена — каза просто той.

— Какво ме интересува това?

— Трябва да оцениш честността ми. Свободен съм и затова съм тук. Всичко, което искам в замяна, е същото уверение. Принадлежиш ли другиму?

Тя се почувства хваната в клопката на настойчивостта му да получи отговор. Не можеше да го обвинява за това.

— Тор, няма друг мъж в живота ми. — Тя видя в очите му да проблясва задоволство и продължи бързо: — Но искам да си наясно — не държа да принадлежа никому! Единствено на себе си.

— Щом си свободна, аз съм готов да почакам — измърмори той.

— Ще се наложи да чакаш дълго!

Тор я пусна, защото тя продължаваше да се съпротивлява, но следеше всяко нейно движение. Аби прибра празните чаши от коняка и ги отнесе в кухнята. Това й даваше извинение, за да стои по-далече от него.

Той я последва и застана на прага. Тъмното му заплашително присъствие я хвърли в нова тревога. Искаше той да си отиде — колкото по-скоро, толкова по-добре. Сгреши, че го пусна в дома си.

— Лека нощ, Тор.

— Ти се страхуваш от мен, нали?

— Не, просто съм предпазлива.

— Аз не бих те наранил…

— Знам от опит, че мъжете са напълно способни да нараняват жените. Особено онези, които мислят, че притежават. Точно сега нямам желание да се ангажирам с никого, Тор, но ако го направя, няма да бъде с мъж, който гледа на мен като на своя собственост. А честно казано, имам впечатлението, че ти си точно такъв мъж.

— Ще ми разкажеш ли за себе си, Аби? — попита той, след като търпеливо я изслуша.

— Не! — Тя се усмихна хладно. — Това не те интересува.

— Как можеш да говориш така! Това засяга нашите отношения.

— Лека нощ, Тор. Благодаря ти, че ме докара до вкъщи.

Той не се помръдна.

— Ще се видим утре. — Това не беше молба, а заявление.

— Утре ще бъда заета.

— Аби, ти ме отблъскваш, без да ми даваш шанс. Нямаш причина да се страхуваш от мен.

— Май не съзнаваш колко си напорист. Тор.

— Досега не се страхуваше от мен, дори когато те целунах. Не прави прибързани заключения, Аби. Дай ни малко време. Нека те заведа утре на вечеря. — Той обхвана лицето й между големите си длани с подкупваща нежност и с целувка възпря отказа й.

Противно на очакванията й, Аби почувства томителната топлина на тялото му и се отпусна. Целувката му не бе така груба като предишния път и я омая. Тревогата й се стопи и тя осъзна, че му отвръща. Усещането бе пленително.