Читать «Любовен оазис» онлайн - страница 13

— Нещо не е наред ли? — попита Тор учтиво, забелязал погледа й. — Не съм си завързал връзката както трябва?

— Не, разбира се, че не. Просто се чудех дали не се мъчиш да ме впечатлиш с богатството си. Хей, внимавай с онези кутии пантотенова киселина. Днес получих нова пратка.

— И какво от това?

— Ако събориш кутиите ли? Ще се наложи сам да ги събереш и подредиш — заплаши го тя шеговито.

— Исках да кажа, би ли се отдръпнала, ако се окажа твърде богат?

— Е добре, изпроси си го. Не желая да имам нищо общо с мъже, много по-преуспели от мен.

— Ако искаш, можем да сравним банковите си сметки на вечеря — измърмори той отнесено и кехлибарените му очи блеснаха възхитено, докато оглеждаше стройната й фигура в прилепнала синя рокля. — Макар че темата не изглежда особено вълнуваща…

— Можеше и да стане, ако се окажеше, че съм много по-богата от теб — заяви тя важно и отиде да си вземе черното кожено манто.

— Мислиш ли?

— Всъщност, не — отвърна Аби и въздъхна.

— Наистина ли се пазиш от разглезени богати типове?

— Да, предпазлива съм.

— Мисля, че си предпазлива с всички мъже. Някой ден ще трябва да ми кажеш защо.

— Не ми отговори на въпроса.

— Дали съм богат? — Той повдигна небрежно рамене и я хвана под ръка. — Богатството е относителна категория, не мислиш ли? Откъде да знам какво разбираш ти под „богат“?

Тя мълчеше, докато слизаха с асансьора и прекосяваха фоайето.

— Не желаеш да ми отговориш…

— Не, още не.

— Което означава, че вероятно си много богат — въздъхна тя.

— Снощи те помолих да не правиш прибързани заключения — напомни й той, докато я придружаваше към чакащото БМВ.

— Не съм единствената, която има този проблем. Ти самият снощи направи някои твърде прибързани стъпки.

— Това, че исках да отида в леглото с теб, не може да се нарече прибързано, а едва сдържано желание. — Той запали колата и потегли. — Наблюдавах те цели три седмици как се хвърляш в онези диви, безнадеждно хаотични цветни композиции, преди да осъзная, че не те, а тяхната създателка ме привлича.

— Не съм сигурна, че трябва да приема това като комплимент. Щом ти е отнело три седмици да разбереш, че се интересуваш от мен, а не от композициите ми…

— Склонен съм да вземам решения бавно и внимателно.

— Мислех, че добрите търговци трябва да вземат светкавично бързи решения.

— Важните решения в живота трябва да се обмислят добре. Реших да се занимавам с търговия след доста размишления и колебания. Но веднъж оказал се в този бранш, вече бях обсебен от тази стихия. Търговията изисква не само познания, а и късмет — повече отколкото всеки друг бизнес. Смятам, че ми провървя.

— Значи ме квалифицираш като бизнес решение?! Предпочитам аналогията с цветята — подхвърли подигравателно Аби. Словесната схватка започваше да й харесва.

— Нарочно ли ми поставяш уловки?

— Може би. Дразни ли те това?

— Не. Смятам го за добър признак. Щом се опитваш да ме провокираш, значи сигурно не се страхуваш чак толкова от мен.

— Не съм сигурна обаче, че ми харесва постоянно да анализират поведението ми.

— Май не харесваш много неща — констатира небрежно той, като спря колата и се опита да паркира на едно още по-тясно място от предишната вечер. Успя. Аби трябваше да признае, че притежава талант да паркира коли.