Читать «Любовен оазис» онлайн - страница 12
Джейн Ан Кренц
Може би я подразни като настоя да узнае дали е обвързана. Нищо чудно жена като нея да не е свободна.
Едва ли сама е прекарала уикенда по крайбрежието преди два месеца? Може би току-що е прекратила една връзка и затова се страхува да се хвърли в друга?
Подобни въпроси го измъчваха, докато вяло шофираше по познатия път. Къщите, накацали по хълмовете от двете страни, изглеждаха спретнати и приветливи, с грейнали в светлини прозорци. Собственият му дом щеше да го посрещне тъмен и мрачен.
Едно бе сигурно, успокояваше се той, тя няма откъде да узнае миналото му, за да се страхува наистина от него. Просто защитна реакция. Дали нещо в думите му не й е напомнило за друг мъж? Онзи, с когото е отишла по крайбрежието преди два месеца?
Той разпери пръсти в израз на безпомощност, потупа волана и здраво го сграбчи. Щеше му се да пипне със същите тези ръце мъжа, който я бе направил толкова предпазлива.
На следващата вечер, докато се обличаше за срещата. Аби реши, че необичайно силното излъчване на Тор би усложнило по-нататъшното им общуване. Стаената му сила, например, й действаше едновременно успокояващо и плашещо. От една страна, тя инстинктивно усещаше, че е защитена, но от друга, миналото я караше да бъде недоверчива към хора с прекомерна физическа сила.
Ако той не бе започнал да разпитва за другите мъже в живота й, може би щеше да се остави целувката да прерасне в нещо повече. Аби осъзна това, докато обличаше лъскавата, прилепнала към тялото й рокля.
Сребристо синята дреха подчертаваше русата й коса, прибрана в кок, и сините очи. Но не непременно с цвят на женшен, реши Аби с искрица хумор.
Всъщност й стана приятно от идеята да я сравнява с цветя, защото не смяташе, че притежава чак такава хубост. Големите сини очи, финият нос и изразителната уста се допълваха по един доста привлекателен начин, но Аби не се залъгваше, че е секваща дъха красавица.
Лицето й обаче бе изразително и одухотворено и тя съзнаваше това свое предимство. Вгледа се в образа си в огледалото и той й се стори достатъчно привлекателен. Топлотата, интелигентността и енергията, така присъщи й, веднага правеха впечатление на околните. Доста мъже бяха падали в краката й, но след Флин Рандолф тя не бе допуснала никой до себе си.
Предишната нощ реакцията й към поредния кандидат за близост, я бе изненадала. Тя намръщено нанесе тънък слой коралово червено червило върху устните си. Том Латимър не бе мъж, на когото би отговорила с взаимност толкова бързо. От друга страна, не можеше да пренебрегне тънкия му усет към красивото. Тази мисъл предизвика неволна усмивка и Аби се отвърна от огледалото.
В този миг дочу настойчив звън на входната врата. Тор беше точен и това ни най-малко не я изненада.
Когато отвори вратата, тя усети, че и тази вечер той й действа по същия смущаващ и заплашителен начин. Носеше тъмен официален костюм, бяла риза, строга вратовръзка и златни копчета на ръкавите. Май беше доста богат, раздразнено отбеляза тя.