Читать «Любовен оазис» онлайн - страница 9

Възмутително! Аби стисна очи и едва си пое дъх.

— На подобна открита покана подхожда открит отговор. Не! Лека нощ, Тор Латимър.

Той се изправи.

— Сега пък аз прибързах малко. Наистина не ми е в стила. Обикновено съм по-скоро нерешителен и предпазлив, но бих желал да сме наясно. От самото начало. По този начин нещата ще бъдат по-прости.

— По-прости… — отрони тя, неспособна да събере мислите си. Сигурно полудяваше, щом все още търпеше този мъж. Би трябвало да го изхвърли от къщата си незабавно. И въобще не биваше да му позволява да я изпраща тази вечер. Може би бе приел уклончивостта й като негласна покана за интимност.

— Не ми даде възможност да довърша с всички начини, по които ми напомняш за цвете — продължи Тор дрезгаво.

Пристъпи и обхвана с голямата си длан тила й.

— Тор…

— Казах, че талията ти е тънка като стеблото на нарцис. Но не успях да кажа, че гърдите ти ме карат да си представям две деликатно красиви орхидеи…

Аби почувства как силните му ръце леко се спускат надолу по черния пуловер и търсят малките й нежни гърди. Наглостта му би трябвало да я вбеси. Само наивна глупачка не би го отблъснала на мига. Но възможно ли бе да отблъсне мъж — скала като Тор?

Реши да опита и опря пръсти в широкия му гръден кош. Нищо не се получи. Той изглежда дори не забеляза нейния плах опит за съпротива.

Аби затаи дъх нерешително. Не изпитваше страх. Нужни й бяха няколко секунди, за да осъзнае, че припламващото вълнение предвещава неизживяно досега опиянение. Почувства как ръцете на Тор се плъзват надолу по талията й към ханша.

— А бедрата ти ме карат да мисля за гладиола…

— А защо не за венерина мухоловка? — успя да изрече цинично Аби, като се мъчеше да овладее ситуацията.

— Не позна! — процеди той и устните му се плъзнаха нагоре по шията й, достигайки нейните, разтворени в учудване. — През цялата вечер умирах от желание да те целуна! — Устните му покриха нейните с такова настървение, че чак сега Аби си даде сметка колко сили му е коствало благоразумието. Мисълта, че този сдържан мъж я желаеше така силно, беше обезпокоително замайваща.

Той не я целуна предпазливо, а както Аби смътно бе отгатнала нрава му по-рано вечерта, завладя и получи устата й, сякаш бе негова по право. Аби осъзна, че ако лежеше под него, щеше да опустоши тялото й. Не бе сбъркала в преценките си за темперамента му. Перспективата обаче не я плашеше. Странно…

Почувства как дланите му отново се спускат надолу и притискат бедрата й. Аби изстена, усетила доказателството за неговата възбуда.

— Мислех за теб от първата вечер, когато те видях. Днес се реших — не мога да чакам повече! Привличаш ме толкова силно, сладка моя Аби! Караш ме лудо да те желая! Издържах толкова дълго… — Думите заглъхнаха между устните й, когато той плъзна език дълбоко навътре.

Ако става дума само за секс, реши Аби зашеметена, тя трябва да го отпрати незабавно. Всяка жена би му свършила работа, но тя в никакъв случай нямаше да изиграе тази роля. Това й даде сила да го заблъска още по-яростно по широките рамене.

Той обаче не я пусна, а погали тила й. Държеше я нежно, но здраво, докато тя се опитваше да го отблъсне.