Читать «Любовен оазис» онлайн - страница 8

— Изглежда въртиш добра търговия. Защо не си купиш малко витамини?

— Страхувам се, че могат да не ми понесат.

— Нямаш язва, нали? Нито високо кръвно налягане?

— Не.

— Значи още не си станал жертва на целия този цирк „купувам-продавам“? — попита тя и поклати глава.

— Не.

— Чудно, всеки втори е засегнат…

— Вероятно защото не се вълнувам прекалено. Приемам, че търговията е просто начин да си изкарваш прехраната. Знам, че съм добър в сделките и не се ангажирам емоционално както повечето хора.

— Господин „Хладнокръвие“, а? Добре — започна тя с тон на рекламен агент, — „Мегаживот“ представлява една основна мощна витаминна формула, предназначена да посрещне нуждите на всеки здрав четиридесетгодишен мъж…

— В такъв случай, остава ми една година, преди да се наложи да започна да ги вземам — прекъсна я Тор спокойно.

— О, съжалявам. Нямаш значи още четиридесет години?

— Ще ги навърша догодина. — Той отпи от коняка, без да изглежда разтревожен от предположението й. — Ами ти, Аби? Каква формула вземаш?

— За жени около тридесетте.

— Мисля, че нямаш нужда, изглеждаш като двадесетгодишно момиче.

— Благодаря. Всъщност, съм на двадесет и девет, но реших да използвам по-мощната формула година по-рано.

— И то наведнъж по няколко капсули?!

— Авитаминозата не е хубаво нещо, както и хипервитаминозата. Сега, след като изчерпахме тази тема, за какво би искал да разговаряме? — Ставаше късно и тя започваше да се притеснява как да се отърве от Тор Латимър. Той не показваше никакви признаци, че ще довърши скоро питието си и ще се сбогува учтиво.

— За нас.

Аби се задави с коняка и Тор скочи. След миг последва здраво потупване по гърба, което почти я просна върху масичката за кафе.

— Добре ли си? — попита той, вдигнал ръка за нов удар.

— Да, да, добре съм, благодаря! — пое въздух тя и се опита да възстанови дишането си. — О, Тор… вече става късно. Не мислиш ли, че е време да си тръгваш? Знам, вие големите търговци трябва да ставате рано.

— Утре е неделя. Не се сключват сделки.

— О… — Тя трескаво затърси в ума си друго извинение.

— Аби, съжалявам, че те стреснах, исках само да ти помогна — каза той нежно, седна отново в черното кресло и се пресегна за коняка си.

— Тор, май точно сега е моментът да ти кажа, че не търся връзка. Много съм заета. Трябва да се грижа за бизнеса си и за… някои други неща от личен характер. Ако възнамеряваш да ми предложиш да… станем близки, страхувам се, че ще трябва да ти откажа.

— Да ми откажеш? — Внезапно кехлибарените му очи просветнаха в полунасмешка.

— Прозвуча ти малко прибързано, нали?

— Прозвуча така, сякаш отклони официална покана за градинско парти, преди да ти е била отправена.

— Съжалявам. Завари ме неподготвена.

— Аз не те каня на градинско парти, Аби. Исках да те поканя направо в леглото.