Читать «Песен за Роланд» онлайн - страница 27
(неизвестен автор)
събори го пред своите крака.
И каза: «Кучи сине, как посмя
да ме пленяваш? Който чуй това,
ще сметне, че на луд са твоите слова!
Ах, пукнах рога си и ми е жал,
че паднаха и злато, и кристал!»
Роланд усеща — погледът погасва.
По бузите му хладина полазва.
Опитва се — привдига се тогава.
Пред бляскав камък сиво-чер застава.
Той десет пъти удря меча властен.
Не се той счупва, нито нащърбява.
«Света Марийо, помощ! — казва графът. —
Ах, Дюрандал, мой хубав меч нещастен!
Загивам аз, без мен какво ще правиш?
Спечелвах с теб сражения, награди
и толкова земи съм завладявал,
земи безброй за Карла белобради!
Страхливец да не ти е притежател!
Тъй дълги дни добър васал държа те.
Друг меч такъв не ще получи Франция!»
В скала от кремък граф Роланд удари.
Скрипти ненащърбената стомана.
Разбрал, че мечът нестрошен остана,
безсилен той да го оплаче свари:
«Ах, Дюрандале хубав, лъскав, ясен,
пред слънцето ти искрометен бляскаш!
Карл беше на Мориане в долината,
по ангел бог заръка му изпрати
75
—
на граф-боец във дар да те остави;
и Карл на мен те даде за подарък.
С теб завладях му аз Анджу, Бретаня,
76
и Поату, и Маинс превзех тогава,
и завладях свободната Нормандия,
и завладях Прованс и Аквитание,
Ломбардия и цялата Романя,
Бавария му завладях и Фландрия,
Бургундия и цялата Пуляния.
Константинопол също Карл признава,
Саксония — подвластна му остава.
И завладях му с теб след туй Шотландия
и лична власт му дадох и над Англия.
От не една земя аз взех гаранция
да слушат Карл — владетел белобради.
За този меч скърбя и тежко страдам,
езичник във ръка да го не хване!
Не давай, Боже, срам такъв на Франция!»
Роланд удари в камък червеникав,
такъв огромен къс не би отсякъл никой.
Скрипти метал — ни счупен, ни извит е.
От камъка отскача той, отбит е.
Не ще се счупи — туй Роланд разбира,
да го оплаче, нежни думи дири:
«Ех, Дюрандале, свят и хубав ти си!
Тук в златната ти дръжка мощи има:
от свети Петър зъб, кръв от свети Базили
и на свети Денизе кичур от косите,
и късче дреха от света Мария,
та от неверник трябва да те крия!
На верующ да служиш е прилика!
Дано в страхливец не попадаш никак!
С теб завладях безброй земи, които
държи могъщ — такъв друг няма никой —
крал белобрад, крал славен — Карл Велики!»
Роланд усеща, че смъртта е близко,
че от главата към сърцето слиза.
До бор висок притичва, ляга ниско
и по корем в тревата се простира.
И меч, и рог под себе си прибира,
с глава е към страната сарацинска.
Направи тъй — да се рече открито
от Карл и всички негови войници,
че като воин умрял е победител!
За греховете си зачел молитви,
към бога той протяга ръкавица.
Роланд усети — времето изтече,
Испания той гледа отдалече.
С една ръка удари в гръд и рече:
«Вината си признавам, боже, вече
за греховете малки и големи,
които съм извършил неуместно
до този ден, във който повален съм.»
Протяга дясна ръкавица честно.
До него слизат ангели небесни.
Под бор огромен граф Роланд прострян е,
с лице е към Испания застанал.
А спомени се връщат в паметта му:
