Читать «Песен за Роланд» онлайн - страница 26
(неизвестен автор)
Намери Оливер — събрата клет,
и го притисна силно до сърце.
И както може пред Турпин с ръце
в реда, на щит, положи Оливер.
Турпин прости му всички грехове
със кръстен знак; и скръб ги пак обзе.
Роланд продума: «Друже Оливер,
знам, беше твой баща херцог Рейнер,
73
владетел на земята Вал Рунерс.
Да счупи копие и щит навред,
да победи наперен, горд глупец,
да подкрепи храбреца със съвет
и да уплаши и сломи подлец —
не зная рицар по-добър от теб!»
Щом вижда граф Роланд другарите избити
и Оливер — побратим тъй обичан,
заронва сълзи — буйно те се стичат.
И прибледнял, затваря си очите,
че тежка скръб притиска му гърдите.
Припадна на земята той без сили.
Турпин извика: — «Ах, бароне мили!»
Видя Турпин припадналия граф.
Печален като нивга досега,
достигна рога, стисна го в ръка,
помъчи се и бавно стана прав.
Наблизо в Ронцесвал тече вода.
74
Ще донесе от нея на Роланд.
Люлее се — той слаб е, затова.
Загубил кръв, пристъпваше едвам;
направил трийсет стъпки бледен, сам,
той падна по лице, сърцето спря.
Прегърна го смъртта, Турпин умря.
А граф Роланд след малко се съвзема.
Изправи се, през болка се загледа
насам, натам: върху трева зелена
наблизо зад редицата студена
видя прострян барона и отеца —
архиепископ с божия повеля.
Сключил ръце, той гледаше небето —
така си изповядвал греховете
и молел в рая бог да го приеме.
Умря Турпин, на Карл боецът клети.
В сражения и проповеди свети,
с неверните води борба нелека.
Благословен от бог да е навеки! Аой.
Роланд видя Турпин върху земята:
от раните му кръв изтича ясна
и мозъка се вижда през косата.
Ръцете му са бели и прекрасни,
кръстосани тъй, както пред олтара.
Оплаква го Роланд по обичая.
«Ах, знатни мъжо, рицар лъчезарен,
предавам те на бога в небесата.
Слуга на бога друг такъв не зная,
че след апостолите, ти — до края
апостол свят — привличаше сърцата.
Душата твоя нека не страдае;
да мине тя през портите на рая!»
Роланд почувства, че смъртта е близо:
че вечен шум в ушите му навлиза.
Помоли бога за другари мили,
за себе си — архангел Гавраила.
В една ръка той олифан издига,
а Дюрандал пък с другата си взима.
Назад, додето със стрела се стига
в Испания навлиза жално-милно
и спира под дърво, израсло на могила,
где плочи четири от мрамор има.
Там на трева зелена той се килна,
пред близка смърт отпусна се безсилно.
Високи са горите в планината.
Там бляскат плочи четири от мрамор.
Загубва свяст Роланд върху тревата.
Един неверник наблюдава нямо,
сред мъртвите и той уж сам умрял е,
с намазано със кръв лице и тяло,
и хуква към Роланд, за миг изправен.
Бе хубавец и храбър, с мишци здрави.
От гордост тази лудост той направи:
оръжието и Роланд нападна.
«От мен убит е сестриника Карлов!
И този меч ще занеса в Арабия!» —
подвикна той, затегли меча жадно.
От тегленето сепна се Роланд.
Очи отвори, рече му едвам:
«От нашите не си — добре го знам.»
Издигна рога с дясната ръка,
удари шлема златен и така,
разбил и шлем, и кости до една,
та хвръкнаха очите на страна,
