Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 96
Гийом Мюсо
Приближих се до басейна. Около него бяха наслагани двадесетина свещи, които образуваха бариера от пламъци. Повърхността на водата блестеше като шампанско и в нейната прозрачност се виждаха мехурчетата, които излизаха от тръбата и се издигаха на повърхността.
Оставих патериците си, разкопчах си ризата и си свалих дънките, преди да се плъзна във водата. Тя беше много топла, на границата на поносимото. Разпределени из целия басейн, тридесетина отвора, през които струеше водата, правеха по-скоро освежителен, отколкото отпускащ масаж, а от водоустойчивите високоговорители в четирите ъгъла се чуваше омайваща музика. Били отвори очи и протегна ръка, за да докосне с пръсти лепенката, с която Филипсън беше покрил носа ми. Осветено отдолу, лицето й беше прозрачно, а косите й създаваха впечатлението, че са побелели.
— Боецът има ли нужда от почивка? — пошегува се тя, като се приближи до мен.
Опитах се да устоя на предизвикателството й.
— Не мисля, че ще е от полза да изиграем отново епизода с целувката.
— Посмейте да кажете, че не ви е харесало.
— Въпросът не е в това.
— Да, ама имаше ефект: няколко часа по-късно вашата скъпа Орор развали годежа си с гръм и трясък.
— Може би, но Орор не е с нас в това джакузи.
— Откъде знаете? — попита тя, като се плъзна в ръцете ми. — Във всяка една от стаите на хотела има далекоглед на терасата и всеки наблюдава всекиго. Не сте ли забелязали?
Сега лицето й беше само на няколко сантиметра от моето. Очите й имаха цвета на липа, порите на кожата й се бяха разширили от парата и капчици пот блестяха по челото й.
— Може би в този момент тя ни гледа — продължи тя. — Не ми казвайте, че това не ви възбужда поне малко…
Мразех тази игра. Тя толкова малко ми приличаше. И все пак, увлечен от спомена за предишната ни целувка, се отпуснах и сложих едната си ръка на ханша й, а другата на врата.
Тя нежно долепи устните си до моите и езикът ми потърси нейния. Магията отново се задейства, но продължи само няколко секунди, тъй като някаква силна горчивина ме накара да сложа край на тази целувка.
Вкусът в устата ми беше станал горчив, лютив и стипчив и аз бързо се отдръпнах. Били изглеждаше слисана. И тогава видях почернелите й устни и виолетовия й език. Очите й пламтяха, но кожата й ставаше все по-бледа. Тя трепереше, тракаше със зъби и си хапеше устните. Разтревожен, излязох от джакузито, помогнах и на нея да излезе и я разтрих с една кърпа. Усещах как се поклаща на краката си, готова да падне. Разтърсена от жесток пристъп на кашлица, тя ме бутна, за да се наведе по-добре напред, обзета от внезапен позив за повръщане. С мъка изхвърли някаква плътна, слузеста каша, преди да се строполи на пода.
Но това, което виждах, не беше повърнато.
Беше мастило.
25
Опасността да те загубя
С дуло на пищов между зъбите не се говори на глас.
— Вие неин съпруг ли сте? — попита д-р Филипсън, затваряйки вратата на стаята, в която Били току-що беше заспала.
— Ами… не, не може да се каже точно така — отвърнах.
