Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 95
Гийом Мюсо
Бях твърде далеч, за да чуя отговора й, но достатъчно близо, за да го прочета върху устните й.
Защо мъжете не мислят повече, преди да отправят подобни предложения?
Настъпи смазваща тишина, сякаш всички в ресторанта се чувстваха притеснени заради този паднал полубог, който в този момент беше просто един нещастен мъж, коленичил на земята, неподвижен като статуя, застинал в срама и смущението си. Бях минал по този път преди него и точно в този момент изпитвах към него по-скоро съчувствие, отколкото тържество от отмъщението.
Е, поне така беше, преди той да се изправи и да прекоси залата с наранено достойнство и изненадващо да ми забие един десен а ла Майк Тайсън.
— И тоя мерзавец се нахвърли върху вас и си заби юмрука право в лицето ви — обобщи д-р Мортимър Филипсън.
— Нещо такова — потвърдих аз, докато той промиваше раната.
— Имате късмет: кърви много, но носът ви не е счупен.
— Винаги има и нещо добро.
— Обаче лицето ви е отекло, сякаш са ви били здраво. Скоро да се е случвало нещо подобно?
— Имах сблъсък в бар срещу някой си Хесус и приятелчетата от бандата му — отговорих неясно.
— Едното ви ребро е счупено, а глезенът ви е изкълчен. Ще го намажа с мехлем, но ще дойдете пак утре сутринта, за да ви направя стягаща превръзка. Това как се случи?
— Паднах върху тавана на една кола — отговорих най-естествено.
— Хм… опасно живеете.
— Да, от няколко дни може и така да се каже.
Медицинският център на хотела не беше някакъв обикновен диспансер, а модерен комплекс с високотехнологично оборудване.
— Грижим се за най-известните звезди на планетата — отговори ми докторът, когато отбелязах този факт.
Мортимър Филипсън наближаваше пенсия. Високият му британски силует контрастираше със загорялото му лице, изсечените му черти и светлите му, засмени очи. Приличаше на Питър О’Тул, сниман в по-късна версия на „Лорънс Арабски“.
Приключи с разтриването на глезена ми и помоли една сестра да ми донесе патерици.
— Съветвам ви да не стъпвате на крака си няколко дни — предупреди ме той и ми подаде визитката си, на която беше написал насрочения час за следващия ден.
Благодарих му за грижите и с помощта на патериците се затътрих към моя апартамент.
Стаята се къпеше в мека светлина. В центъра на помещението ясен огън искреше в камината, а сенките му играеха по стените и тавана. Потърсих Били, но тя не беше нито в хола, нито в банята. Приглушеният припев на песен на Нина Симон достигна до ушите ми.
Дръпнах завесите към терасата и открих младата жена, която — със затворени очи — се къпеше под ясното небе в препълнено джакузи. Ваната имаше извита форма и беше облицована със синя мозайка. Пълнеше се от широк отвор, от който буйно шуртеше водата, осветена във всички цветове на небесната дъга.
— Ще дойдете ли при мен? — предизвика ме тя, без да отваря очи.
