Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 93
Гийом Мюсо
— Нещо си дал на късо, знаеш ли? Трябва да престанеш с тревата.
— А ти лъжеш като сутиен.
— Все тия сексуални метафори — наистина имаш проблем с това, драги.
— Ти имаш проблем с това! — възрази той. — Защо никога не носиш рокли или поли? Защо никога не обличаш бански? Защо реагираш всеки път, когато някой те докосне по ръката? Какво, жените ли предпочиташ?
Преди Майло да завърши изречението си, една здрава плесница, нанесена със силата на юмручен удар, изплющя о лицето му. Той успя единствено да хване ръката на Керъл, за да избегне втора.
— Пусни ме!
— Не и преди да се успокоиш!
Тя се бореше като дявол, като с всички сили дърпаше ръката си, така че накрая изкара от равновесие противника си. Накрая падна на пясъка, като повлече и Майло. Той тежко тупна върху нея и тъкмо щеше да се отмести, когато се озова срещу дулото на пистолета.
— Разкарай се! — нареди тя и зареди оръжието си.
Беше успяла да го грабне от чантата си. Може би й се случваше да забрави да си вземе дрехи за преобличане, но не и служебното си оръжие.
— Много добре — отвърна Майло тихо.
Объркан, той се изправи бавно и тъжно погледна приятелката си, която избягваше погледа му и продължаваше да стиска с две ръце дръжката на пистолета.
Доста след като тя изчезна, той остана да стои така, напълно объркан, в малката лагуна, заобиколен от бял пясък и тюркоазено синя вода.
Този следобед сянката на евтините жилища от „Макартър Парк“ се спусна чак до Мексико.
24
Ла Кукарача
Любовта е като живак в ръката. Дръж я отворена и той ще стои в дланта ти; стисни си юмрука — ще изтече между пръстите ти.
Кацнал на скалата, луксозният ресторант беше надвесен едновременно над басейна и над Кортесово море. Нощем гледката беше също толкова впечатляваща, както и през деня, замествайки с романтизъм и загадъчност това, което нямаше като дълбочина. По асмите висяха медни фенери, а цветните лампи придаваха на всяка маса ореол от интимна светлина.
Облечена в рокля със сребърни пайети, Били влезе пред мен в заведението. Сервитьорката ни посрещна топло и ни отведе до масата, където Майло ни чакаше от няколко минути. Явно пийнал, той не беше в състояние да ми обясни отсъствието на Керъл.
Няколко маси по-нататък, седнали насред терасата като бижу в обков, Орор и Рафаел Барос излагаха на показ любовта си.
Вечерята беше мрачна. Дори Били, обикновено жизнерадостна, изглежда беше изгубила веселото си настроение. Видимо уморена, тя беше пребледняла и отпаднала. В началото на вечерта я бях намерил в нашата стая, свита в леглото си, където беше спала целия следобед. Каза ми само, че е заради пътуването. Във всеки случай трябваше да се преборя сериозно с нея, за да я накарам да се измъкне от завивките.
— Какво е станало с Керъл? — попита тя Майло.
Очите на приятеля ми бяха кръвясали, а изражението на лицето му беше толкова разбито, сякаш всеки момент главата му щеше да падне на масата. Докато той мърмореше някакви думи за обяснение, един тенор разкъса спокойствието на ресторанта.
