Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 58

Складът му приличаше на истинска пещера на Али Баба и гъмжеше от всякакви съкровища. Спомням си, че там видях рояла на джаз певица, любимата бейзболна бухалка на капитана на „Доджърс“, двулитрова бутилка „Дом Периньон“ от 1996 г., картина на Магрит, извънсерийния „Ролс-Ройс“ на един рапър, харлито на един певец от 30-те години, множество каси с „Мутон-Ротшилд“ 1945 г. и — въпреки забраната на академията на Оскарите — малката златна статуетка на един митичен актьор, чието име ще премълча.

Погледнах си телефона. Не можех да се обаждам, но все още имах достъп до списъка с телефонните номера и лесно намерих номера на Мицуко.

Наведох се напред и извиках няколко думи на Били:

— Бихте ли могли да помолите новия си приятел да ми разреши да ползвам телефона му?

Тя преговаря известно време с „градинаря“, после:

— Естебан е съгласен, но ще струва 50 долара.

Без да губя време в пазарлъци, й подадох една банкнота в замяна на една стара „Нокия“ от 90-те години. Гледах телефона с носталгия: грозен, тежък, безцветен, без камера, без интернет, но поне работеше.

Мицуко отговори още с първото позвъняване:

— Том Бойд е на телефона.

— Какво мога да направя за теб, приятелю?

Без да съм много наясно защо, той имаше добро отношение към мен. В моя текст му бях изградил един не дотам приятен портрет, но вместо да го разочарова, тази „артистична“ светлина като че ли му беше придала някакъв ореол и той ми беше благодарил, като ми изпрати оригинално издание на „Хладнокръвно“, подписано от Труман Капоти.

Вежливо се осведомих как е и той сподели, че с рецесията и спада на Борсата неговата търговия е по-процъфтяваща от когато и да било — вече бил отворил втори магазин в Сан Франциско и възнамерявал да открие трети в Санта Барбара.

— Виждам как при мен идват лекари, зъболекари и адвокати и ми носят своите „Лексуси“, колекции от голф клубовете или визона на жените си, защото вече не успяват да си плащат сметките. Но ти сигурно ми се обаждаш за нещо хубаво. Имаш нещо да ми предложиш, нали?

Казах му за моя Шагал, но вниманието, което ми отдели, беше само от учтивост:

— Пазарът на произведенията на изкуството още не е излязъл от кризата, мини при мен утре и ще видя какво мога да направя.

Обясних му, че не мога да чакам до утре, че съм в Сан Диего и че се нуждая от пари в брой до два часа.

— Предполагам, че и телефонът ти е спрян — отгатна той. — Не познах номера ти, Том. А като се има предвид колко плямпала се мотаят в този град, тук веднага всичко се разбира…