Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 60
Гийом Мюсо
Тази операция не ни отне повече от десет минути и когато пикапът ни остави на централната гара, вече бяхме получили съобщение за потвърждение от заемодателя, който ни даваше адреса на негова колежка, при която да оставим картината в замяна на 28 000 долара.
Помогнах на Били да слезе на тротоара, после прибрахме багажа си и благодарихме на градинарите за помощта им.
— Si vuelves por aqui, me llamas, de acuerdo12? — каза Естебан, прегръщайки младата жена доста силно.
— Si, si — каза тя, като прокара ръка през косите си в един последен жест на кокетиране.
— Този какво ви каза?
— Нищо! Просто ни пожелава приятно пътуване.
— Е, добре, подигравайте ми се! — казах аз и се наредих на опашката за таксита.
Тя ми отправи съучастническа усмивка, която ме накара да й обещая:
— Във всеки случай тази вечер с мен ще ядете квесадиляс и чили кон карне!
Споменаването на храна беше достатъчно, за да отприщи мелницата на нейните думи, но това, което преди няколко часа ме ужасяваше, сега звучеше в ушите ми като жизнерадостна, приятелска музика:
— И енчилади, знаете ги енчиладите! — възкликна тя. — Аз ги обожавам, особено с пиле и с много настърган кашкавал. А знаете ли, че могат да се приготвят със свинско или със скариди? Обаче начосите, ммм, за мен много малко. А ескамолите? Никога ли не сте опитвали? Добре тогава, ще трябва да намерим. Представете си, че това са ларви на мравки! Това е супермегаизтънчено, до такава степен, че понякога ги наричат хайвер от насекоми. Странно, нали? Яла съм само веднъж. Пътувахме с приятелки в…
18
Мотел „Каса дел Сол“
Целият ад е в тази дума: самота.
— След бугатито това може да ни се стори твърде жалко… — отбеляза Били с нотка на разочарование в гласа.
Тя седна на предната седалка на колата — един „Фиат 500“ от 60-те години на миналия век, без никелирани, нито хромирани тасове, който Сантос, собственикът на гаража, който ни бяха препоръчали, се опитваше да ни продаде, все едно беше някаква семейна реликва:
— Разбира се, комфортът е малко оскъден, но можете да ми вярвате — колата е солидна!
— И все пак как можа да ви хрумне да я боядисате в това бонбонено розово!
— Колата беше на дъщеря ми — обясни мексиканецът.
— Ох — отговори Били, която си удари главата. — А може би искате да кажете, че това е по-скоро колата на барбито на дъщеря ви?
На свой ред и аз пъхнах глава в купето:
— Задната седалка е махната — установих.
— Така ще имате повече място за багаж!
Като се опитвах да го накарам да повярва, че разбирам нещо от коли, преглеждах фаровете, мигачите и състоянието на светлините.
— Сигурен ли сте, че отговаря на нормите?
— Във всеки случай на мексиканските норми.
Погледнах телефона си, за да видя колко е часът. Както беше предвидено, бяхме взели 28-те хиляди долара, но между оставянето на картината и пътуването с такси, докато стигнем до гаража, бяхме изгубили много време. Тази кола ставаше почти за автоморгата, но тъй като нямахме редовни документи, не можехме нито да наемем, нито да купим кола по законен начин. Освен това тя имаше предимството, че беше регистрирана в Мексико, което можеше да улесни преминаването на границата.
