Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 152
Гийом Мюсо
От яд Майло разтърсваше желязната решетка, но Керъл стана и се опита да го вразуми:
— Можеш да счупиш каквото поискаш, но това нищо няма да промени.
Извади шестте хиляди долара и му подаде по-голямата част.
— Отпуската ми свършва, но ти трябва да отидеш при Том в Париж, за да му помогнеш. Това е най-полезното, което можем да направим в този момент.
Унили, те отидоха заедно с такси до летище „Дж. Ф. Кенеди“ и всеки тръгна в своята посока: Керъл към Лос Анджелес, Майло към Париж.
На няколко десетки километра оттам, на друго нюйоркско летище, частният джет на Олег Мордхоров отлетя към Европа. Милиардерът искаше да изненада своята Мариеке. През тази първа седмица на октомври младата манекенка участваше в дефилетата за седмицата на модата. Всички модни къщи, които представяха последните си колекции, искаха да я привлекат при себе си. Младата холандка имаше класическа красота и блестеше с огън, присъщ единствено на нея. Сякаш от висините на своя Олимп боговете бяха оставили на Земята остатък от своята вечност.
Удобно настанен в своя фотьойл, Олег разсеяно разлисти книгата на Том Бойд, преди да я пъхне в плика, украсен с панделка.
През останалата част от пътя уреди няколко сделки, след което му остана време да поспи два часа.
— Проклета инфекция! — рязко каза Клузо, влизайки в стаята.
Повалена от треската, Били спеше от предишната вечер.
— Лоша новина? — досетих се аз.
— Много лоша: изследването на течността показа наличието на микроорганизми. Тя развива медиастинит — тежко възпаление, което изисква спешна операция.
— Пак ли ще я оперирате?
— Да, качваме я в операционния блок след малко.
Джетът на Олег Мордхоров кацна на „Орли Юг“ в 6 ч. сутринта. Една дискретна кола го чакаше на летището, за да го откара на остров Сен Луи, в самото сърце на Париж.
Колата спря на кея „Бурбон“ пред красив частен дворец от XVII в. С пътната си чанта в ръка и с плика с книгата под мишница Олег взе асансьора до петия етаж. Апартаментът заемаше двата последни етажа и от него се разкриваше прекрасна гледка към Сена и моста „Мари“: една лудост, която беше подарил на Мариеке в началото на тяхната връзка.
Олег имаше собствени ключове. Той влезе в апартамента. Навсякъде беше тихо, всичко беше потънало в бледата светлина на ранното утро. Позна вталеното перленосиво палто на Мариеке, хвърлено върху бялото кожено канапе, но до него имаше мъжко кожено яке, което не беше негово…
Веднага разбра и дори не си направи труда да се качи до стаята.
Щом слезе на улицата, той се опита да скрие срама си от своя шофьор, но, обзет от гняв, хвърли с всичка сила книгата в реката.
Насочван от Клузо, интернистът постави пластирите за дефибрилация върху тялото на Били, потънало сред дълбините на анестезията. После хирургът пое ролята си, като грижливо изтегли всички конци, които още стягаха гръдния кош. Той отвори широко краищата му, изрязвайки мъртвите и възпалени тъкани.
