Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 153
Гийом Мюсо
От раната сълзеше гной. Клузо реши да направи операцията при затворен гръден кош. За да аспирира серозната течност от раната, той постави шест малки дрена, свързани със силно хлътнали флакони. После завърши, като здраво стабилизира гръдния кош с нови стоманени конци.
— Докторе, тя има кръвоизлив! — извика интернистът.
Защитен само от плик с найлонови мехурчета, романът се понесе по водите на Сена. Скоро водата започна да нахлува в опаковката.
През последните седмици тази книга беше пътувала много — от Малибу до Сан Франциско, после прекоси Атлантика и стигна до Рим, продължи маршрута си до Азия, преди да се върне в Манхатън и да направи едно последно пътуване към Франция.
По свой начин тя беше променила живота на всички онези, които я бяха държали в ръцете си.
Този роман не беше като другите. Историята, която той разказваше, се беше родила в главата на един юноша, разстроен от драмата, преживявана от неговата приятелка от детинство.
Години по-късно, когато неговият автор на свой ред беше притиснат от собствените си демони, книгата беше изтласкала в действителния живот един от своите персонажи, за да му се притече на помощ.
Но тази сутрин, когато реката докосна с мокра ласка страниците на книгата, действителността явно беше решила да докаже силата си, изтривайки Били от лицето на земята.
35
Изпитанието на сърцето
Понякога — след като сме търсили, без да намерим — намираме, без да сме търсили.
— Отваряме я отново — нареди Клузо.
Беше това, от което се страхуваше: дясната камера се беше разкъсала и от нея масивно изтичаше кръв.
Струята шуртеше навсякъде и заливаше работната зона. Интернистът и сестрата се затрудняваха да аспирират, така че Клузо трябваше да притисне сърцето със собствените си ръце, за да се опита да спре кръвоизлива.
Животът на Били беше в ръцете му.
— Ей, момчета! Време е за работа, а не за закуска! — изруга капитан Карин Анели, влизайки в стаята за отмора в щаба на Речната бригада.
С кроасан в едната ръка и чаша кафе с мляко в другата, лейтенантите Диаз и Капела преглеждаха заглавията в „Паризиен“ и слушаха по радиото хрониката на известния имитатор в сутрешния блок.
С късите си, разчорлени коси и очарователните си лунички Карин беше колкото женствена, толкова и авторитетна. Раздразнена от бездействието, тя спря радиото и разтърси своите мъже:
— Обадиха се от управлението: имаме спешен случай! Пиян скочил от моста „Мари“. Хайде де, ще си изкарате ли пръстите от…
— Идваме, шефе! — прекъсна я Диаз. — Няма нужда да ставате груба.
За няколко секунди и тримата се качиха на „Корморан“ — един от най-добрите патрулни катери, използвани за наблюдение на парижката река. Катерът запори вълните покрай кея „Анри IV“ и мина под моста „Сюли“.
