Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 150
Гийом Мюсо
Беше назначил различни изследвания, но никое не му помагаше сериозно. Радиографията на гръдния кош показваше скъсване на два от стоманените конци, но беше трудна за разчитане поради доброкачествените хематоми, резултат от операцията.
Може би се тревожеше напразно…
Поколеба се, после реши самият той да направи едно последно изследване. Вкара тънка игла в кухината между двата бели дроба на Били, за да извлече малко от течността в гръдната преграда. Гледано с просто око, веществото приличаше на гной.
Той назначи венозно лечение с антибиотици и изпрати спешно пробата в лабораторията.
Както правеше всяка сутрин, когато беше в Ню Йорк, милиардерът Олег Мордхоров се отби в едно малко кафене на „Бруум Стрийт“, за да си поръча капучино. С картонената чашка в ръка той излезе навън и тръгна по „Грийн Стрийт“.
Есенното слънце огряваше сградите в Манхатън с мека светлина. Олег обичаше да се шляе из улиците. Това не беше загубено време, тъкмо напротив: бяха моменти на размисъл и много често именно в такива беше взимал най-важните решения в живота си. Имаше среща в 11 ч., за да приключи важна операция с недвижими имоти. Групата, която ръководеше, се готвеше да купи сгради и складове в Уилиямсбърг, Грийнпойнт и Кони Айланд, за да ги преобрази в луксозни резиденции. Проект, който влизаше в конфликт с жителите на тези квартали, но тава не беше негов проблем.
Олег беше на четиридесет и четири години, но кръглото му лице го правеше да изглежда по-млад. Облечен в дънки, кадифено сако и суичър с качулка, изобщо не изглеждаше такъв, какъвто беше: един от най-богатите хора в Русия. Не показваше външни белези на богатство, не се возеше в лимузина на олигарх, а бодигардовете му, който бдяха над него, знаеха как да пазят дистанция и да бъдат невидими. На двадесет и шест години, когато преподаваше философия в залива Аваша, му бяха предложили да се включи в общинския екип на Петропавловск-Камчатск — пристанищен град в източната част на Русия. Беше наясно с механизмите в местния живот, а после, когато дойде перестройката и започнаха реформите на Елцин, се захвана с бизнес. Съюзи се с бизнесмени, които не винаги бяха препоръчителни, но които му дадоха възможност да извлече полза от приватизацията на държавните предприятия. В началото нямаше външния вид на спекулант и противниците му винаги се подлъгваха от замечтаното му, безобидно лице, което прикриваше студена безкомпромисна воля. Днес беше извървял своя път и се беше отървал от неудобните приятелства. Притежаваше недвижими имоти в Лондон, Ню Йорк и Дубай, яхта, частен джет, професионален отбор по баскетбол и отбор във Формула 1.
Олег спря пред витрината на малката книжарница „Керуак & Со.“ Погледът му бе привлечен от афиша на филма „Непригодните“, подписан от Мерилин Монро.
