Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 148
Гийом Мюсо
— Мисля, че ще се оставя да ме изкуши една касата — каза пълничката италианка, като посочи сладкиша, покрит със захаросани плодове.
Майло се канеше да й отреже едно парче, когато телефонът му започна да вибрира.
— Извинете ме.
Беше имейл от Керъл, който се състоеше от две думи: „Виж това!“, последвани от линк към хипертекст.
С лепкави ръце той успя някак да кликне върху екрана и попадна в сайт, който позволяваше да се правят справки в каталозите на професионалните книжари, специалисти в областта на редките и старите книги.
Ако информацията бе точна, един книжар в Гринуич Вилидж току-що беше обявил за продажба книгата, която той търсеше!
Почти веднага получи есемес от Керъл:
Среща в Манхатън?
Отговори й тутакси:
Идвам.
Развърза престилката си, хвърли я на тезгяха и излезе от ресторанта.
— А моя десерт? — обиди се клиентката.
34
The Book of Life30
Времето за четене винаги е откраднато. Може би тъкмо затова метрото се оказва най-голямата библиотека на света.
Били се възстановяваше с изумителна бързина. Бяха й махнали изкуствения респиратор, дренажите и различните електроди, преди да я преместят в отделението за рехабилитация.
Клузо минаваше да я види всеки ден и търсеше евентуални усложнения или следи от изливане на течност в предсърдието, но според него всичко беше наред.
Що се отнася до мен, бях превърнал болницата в нещо като свой кабинет. От 7.30 до 19 ч. работех на моя лаптоп в кафенето на приземния етаж с шумозаглушителни слушалки на ушите. На обяд се хранех в столовата на персонала, благодарение на магнитната карта на Клузо. Кога спеше този човек? Ядеше ли? Загадка… А като придружител бях получил легло в стаята на Били, което ни позволяваше да прекарваме вечерите заедно.
Никога не съм бил толкова влюбен.
Никога не съм писал толкова лесно.
Керъл пристигна първа пред малката книжарница на „Грийн Стрийт“. Погледна през стъклото и не повярва на очите си.
Книгата беше там!
Отворена върху една представителна лавица, украсена с етикета „единствен екземпляр“, тя съжителстваше със сборник стихотворения от Емили Дикинсън и афиш от филма „Непригодните“, подписан от Мерилин Монро.
Почувства присъствието на Майло зад себе си.
— Поздравления за упоритостта ти — каза той, като се приближи до витрината. — Вече си мислех, че никога няма да я намерим.
— Сигурен ли си, че е тя?
— Веднага ще проверим — каза той и влезе в книжарницата.
Тя скоро щеше да затваря. Изправен пред рафтовете, Кенет Андрюс връщаше на местата им почистените от прах книги. Прекъсна заниманието си, за да посрещне новите си клиенти.
