Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 149
Гийом Мюсо
— Какво мога да направя за вас, госпожо, господине?
— Бихме искали да разгледаме една от книгите ви — каза Керъл и посочи с пръст романа на Том.
— Ах! Изключително нещо! — възкликна книжарят, вземайки книгата от витрината с такава предпазливост, сякаш държеше в ръцете си старопечатна книга.
Майло разгледа романа от всички страни, изненадан от начина, по който различните читатели го бяха почувствали свой.
— Е? — разтревожено попита Керъл.
— Тя е.
— Купуваме я — извика тя възторжено.
Беше развълнувана и горда. Благодарение на нея, Били вече беше извън опасност!
— Отличен избор, госпожо. Ще ви я опаковам. Как бихте желали да платите?
— Ъъъ… колко струва?
Опитен в бранша, Кенет Андрюс беше надушил възторга на клиентите си и не се поколеба да обяви една абсолютно налудничава цифра:
— Шест хиляди долара, госпожо.
— Какво! Шегувате ли се? — изкрещя Майло.
— Това е уникален екземпляр — обоснова се книжарят.
— Не, това е грабеж!
Старият мъж им показа вратата:
— В такъв случай не ви задържам.
— Айде бе! Абе я си… — Майло не беше на себе си.
— Веднага, драги господине, и на вас също пожелавам приятна вечер — отвърна Андрюс и постави отново книгата на лавицата.
— Чакайте! — помоли Керъл, опитвайки се успокои нещата. — Ще ви платя.
Тя извади портфейла си и подаде кредитна карта на книжаря.
— Благодаря, госпожо — отвърна той и я взе.
— Добре, мога ли да се върна в къщи? Омръзна ми да лежа — мрънкаше Били.
Професор Клузо й хвърли строг поглед.
— Боли ли ви, като натисна тук? — попита той, опипвайки гръдната й кост.
— Малко.
Лекарят беше разтревожен. Били имаше треска. Раната й се беше зачервила и гноясала, а краищата й се бяха леко разтворили. Може би беше само повърхностно възпаление, но той все пак нареди да бъдат направени няколко изследвания.
— Как така отхвърлена? — избоботи Майло.
— Съжалявам много — извини се Кенет Андрюс, — но с кредитната карта на жена ви изглежда има проблем.
— Не съм негова жена — поправи го Керъл. Обърна се към Майло:
— Май съм изчерпала лимита на кредитната си карта заради цената на самолетните билети, но имам пари в спестовната си сметка.
— Това е лудост — опита се да я вразуми Майло. — Няма да се разоряваш…
Керъл не искаше да чуе:
— Трябва да се свържа с моята банка, за да ми прехвърлят пари. Днес е петък и това може да отнеме време — обясни тя на книжаря.
— Няма никакъв проблем. Върнете се, когато можете.
— Този роман е много важен за нас — настоятелно каза тя.
— Ще ви го пазя до понеделник вечер — обеща Андрюс, като прибра книгата от витрината и я сложи на тезгяха.
— Мога ли да ви имам доверие?
— Имате думата ми, госпожо.
— Ох! — извика Били, докато сестрата слагаше топъл компрес на гърдите й.
Този път болката беше по-силна. През целия уикенд имаше треска и професор Клузо я върна в кардиологичното отделение.
Седнал на леглото й, лекарят преглеждаше раната: тя беше силно възпалена и продължаваше да тече. Клузо се опасяваше, че се е получило възпаление на костта или на костния мозък — медиастит: рядко, но много опасно усложнение в сърдечната хирургия, причинено вероятно от златна стафилокока.
