Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 146
Гийом Мюсо
— Не, не виждам връзката.
— Искам да стана режисьор, Джонатан. Животът ми, това са филмите и нищо друго. Знаеш ли какво е казал Трюфо? Киното е по-важно от живота. Е, и аз мисля така. Не искам привързване, не искам сополанчета, не искам брак. Всеки може да бъде добър съпруг и добър глава на семейство, но има само един Куентин Тарантино и само един Мартин Скорсезе.
— Хм… нещо ти хлопа дъската, старче…
— Толкова по-зле за теб, ако не разбираш. Зарежи! — отвърна Джимбо и се измъкна, за да отиде в банята.
Взе си душ и бързо се облече.
— Добре, изчезвам — подхвърли той, като си вземаше чантата. — Имам лекция на обяд.
— Това е то! И не забравяй нае…
Твърде късно, вратата се хлопна.
Джимбо беше гладен. Купи си от „Мамунс“ фалафели в арабски хляб, които изяде по път към факултета по режисура. Тъй като беше подранил, спря в кафенето до сградата на училището, за да си вземе една кока-кола. На бара отново разгледа книгата с готическа корица, която му беше подарила Изол. Младата и красива корейка беше секси и интелигентна. Двамата добре се бяха забавлявали, но сега тя ставаше досадна с тия сладникави снимки.
Но книгата го заинтригува. „Трилогията на ангелите“? Нещо му говореше… Помисли и си спомни: беше чел във „Варайъти“, че правата върху романа бяха откупени и щеше да се снима филм. Но защо това копие беше в такова състояние? Стана от столчето си и седна пред един от компютрите, поставени на разположение на клиентите. Написа няколко ключови думи за Том Бойд и попадна на хиляди сведения. Ограничи търсенето до последните седем дни и откри, че някой беше наводнил дискусионните форуми с надеждата да получи един особен екземпляр, в който половината страници бяха чисто бели.
И този екземпляр беше именно книгата, която беше в неговата чанта!
Излезе на тротоара, като продължаваше да обмисля наученото. И точно тогава му хрумна една идея.
„Керуак & Со. Букселър“ беше малка книжарница на „Грийн Стрийт“, специализирана в антикварни книги.
В черен костюм по мярка и с тъмна вратовръзка, Кенет Андрюс добави на витрината една книга, която наскоро беше придобил след бурен спор между наследниците на възрастна колекционерка: екземпляр от „Слез на земята, Мойсей“, подписан от Уилям Фолкнър. Книгата намери своето място между оригинално издание на Скот Фицджералд, автограф, поставен под стъкло, на сър Артър Конан Дойл, афиш за изложба, подписан от Анди Уорхол и черновата на песен на Боб Дилан, написана върху бележка от ресторант.
Кенет Андрюс се грижеше за своя магазин вече почти петдесет години. Беше познал героичните времена на литературната бохема, когато през 50-те години Селото беше седалището на бийт поколението, на поети и певци. Но с увеличаването на наемите авангардните артисти завинаги бяха напуснали това място и се бяха преместили в други квартали и днес жителите на Гринуич бяха заможни хора, които купуваха неговите реликви на цената на златото, за да открият поне отчасти уханието на едно минало, което никога не бяха познали.
