Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 145
Гийом Мюсо
Работи през цялата нощ и вложи сърцето си в това, което направи. В ранната утрин, със зачервени очи и разнебитена глава, спря в пощенската станция, намираща се в административната сграда, за да купи дебел плик, в които да сложи книгата с тъмносинята кожена подвързия и да я изпрати в Съединените щати.
Били се събуждаше бавно. Все още с респиратор, тя не можеше да говори заради сондата за интубиране, която препречваше трахеята й.
— Ще я махнем до няколко часа — увери я Клузо.
Той провери малките електроди, които беше поставил на гърдите й, за да стимулира сърцето в случай на забавяне на сърдечния ритъм.
— Никакъв проблем в това отношение — каза той.
Усмихнах се на Били, тя ми отговори с намигане. Всичко вървеше добре.
— Трябва да бързам! — оплака се момичето, като се преобличаше. — Каза ми, че си нагласил будилника!
Тя намъкна полата, нахлузи обувките и закопча блузата.
Младият мъж в леглото я гледаше и се усмихваше доволно.
— Ако искаш да ми се обадиш, имаш номера ми… — каза тя и отвори вратата на стаята.
— ОК, Кристи.
— Казвам се Кари, нещастнико!
Джеймс Лимбо — наричан Джимбо — се усмихна широко. Стана и се протегна, без да се опитва нито да се извини, нито да я задържи. Излезе от стаята и отиде да си приготви закуска.
Погледна през прозореца и видя Кари Някоя-си, която вървеше нагоре по улицата към Хюстън Стрийт.
Вратата на апартамента се отвори и Джонатан, неговият съквартирант, влезе с две чаши кафе.
— Срещнах пощенския раздавач долу — каза той и посочи с глава към пакета, който носеше под мишница.
— Благодаря — каза Джимбо, като взе плика и своето двойно кафе лате с карамел.
— Дължиш ми 3.75 долара — възрази Джонатан. — Плюс ония 650 за наема, които ти дадох назаем преди две седмици.
— Да, да — отвърна уклончиво Джимбо, докато гледаше адреса на плика.
— Това е от Изол Парк, нали?
— В какво се забърквам? — запита Джимбо и отвори пакета, в който беше книгата на Том Бойд.
— Знам, че не ти пука за мнението ми — поде Джонатан, — но искам да ти кажа нещо: не се отнасяш добре към Изол.
— Наистина не ми пука за мнението ти — съгласи се Джимбо и отпи глътка кафе.
— Оставила е още съобщения на телефонния секретар. Тревожи се за теб. Ако искаш да скъсаш с нея, поне си направи труда да й го кажеш направо. Защо си такъв с жените? Какъв ти е точно проблемът?
— Проблемът ми е в това, че животът е кратък и че всички ще пукнем, това обяснение стига ли ти?