Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 143
Гийом Мюсо
— А какво стана после? — попита Били.
Бяхме легнали отново на канапето. Притисната към гърба ми, тя беше пъхнала ръката си на гърдите ми, а аз я държах за ханша.
Разказът ме беше освободил от една тежест. Чувствах, че тя ме разбира, без да ме съди, и това беше всичко, което очаквах.
— Вечерта Буш Старши произнесе реч по телевизията, за да каже, че анархията няма да бъде толерирана. На другия ден четири хиляди души от Националната гвардия патрулираха из града, последвани скоро от пехотинци. Спокойствието започна да се връща на четвъртия ден и кметът отмени вечерния час.
— А разследването?
— Бунтовете бяха довели до петдесетина мъртви и няколко хиляди ранени. През следващите седмици бяха извършени стотици арести в целия град, повече или по-малко законни, повече или по-малко случайни, но никой никога не беше обвинен пряко за убийството на Круз Алварес.
Били ме помилва по клепачите ми и ме целуна по врата:
— Сега трябва да спим.
— Довиждане, Майло, благодаря ти, че ме изслуша — каза Керъл и стана.
Все още в шок, той се изправи заедно с нея и леко я задържа за ръката:
— Чакай… Как така си сигурна, че Том го е направил, след като той никога нищо не ти е казал?
— Аз съм ченге, Майло. Преди две години получих разрешение да прегледам архивите на полицията в Лос Анджелес и поисках да видя досието за убийството на втория ми баща. Нямаше кой знае какво: два-три разпита на съседи, няколко снимки от местопрестъплението и абсолютно претупано снемане на отпечатъци. На никого не му пукаше кой е убил един дребен търговец от „Макартър Парк“. Но на една от снимките съвсем ясно се виждаше дъска с колелца, подпряна на стената, а на нея нарисувана една падаща звезда.
— И този скейтборд…
— … го бях подарила на Том — каза тя и се обърна.
33
Да се вкопчим един в друг
Можем да дадем много на този, когото обичаме: думи, покой, удоволствие. Ти ми даде най-ценното — липсата. Невъзможно бе да живея без теб; и когато те виждах, още ми липсваше.
Хирургическият екип беше наобиколил професор Жан-Батист Клузо.
С трион той отвори гръдния кош на Били по дължина, като започна от долната част и завърши при брадичката. После достигна до перикарда, разгледа коронарните артерии и постави външно кръвообращение, като инжектира силен разтвор на натрий, който предизвика спирането на сърцето. Една помпа замести сърцето, а апарат за кислород — белите дробове.
Всеки път, когато правеше операция на отворено сърце, Жан-Батист Клузо изпитваше все същото възхищение пред този почти магически орган, който ни свързва с живота: 100 000 хиляди удара на ден, 36 милиона на година, повече от 3 милиарда само за един живот. И всичко това за тази малка, обляна в кръв помпа, която изглежда толкова крехка…
Той отвори първо дясното предсърдие, после лявото и премахна двата тумора, като всеки път изрязваше основата на захващане, за да попречи на рецидивите. Действително влакнестият тумор беше с необичайна големина.
