Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 141

Когато се прибирам в къщи, пускам телевизора и си сипвам купичка мюсли. На различни места са избухнали безредици и виждам първите картини на това, което ще се превърне във всекидневие през следващите три дни: грабежи, пожари, сблъсъци с полицията. Блоковете на ъгъла на „Флоренция“ и „Нормандия“ са потънали в огън и кръв. Някакви типове бягат с кашони храна от разбитите магазини. Други теглят колички с натоварени мебели и домакинска техника. Властите призовават към спокойствие; на мен обаче ми е ясно, че това няма да спре. Всъщност това ме устройва…

Събирам всичките си спестявания, скрити в едно радио, грабвам скейтборда си и се запътвам към Маркъс Блинк.

Маркъс е дребен побойник от квартала, „симпатяга“, който не принадлежи към никоя банда и се задоволява да препродава лекарства, трева и крадено оръжие. Бяхме заедно в началното училище и той има по-скоро добро отношение към мен, защото на два-три пъти бях помогнал на майка му да попълни документите за социална помощ. В квартала ври и кипи. Всички вече са се досетили, че бандите ще използват хаоса, за да си уредят сметките с други банди и с полицията. В замяна на моите двеста долара Маркъс ми намира един „Глок“ 22, каквито се търкаляха с десетки навсякъде в онова пропаднало време, когато купища корумпирани ченгета препродаваха служебните си оръжия, след като ги обявяваха за изгубени.

За още двадесет долара ми дава и един пълнител с петнадесет патрона. Въоръжен така, се прибирам у дома, усещайки хладния, тежък метал на оръжието в моя джоб.

* * *

Тази нощ не спя много. Мисля за Керъл. Грижа ме е само за едно: тормозът, който търпи, ще свърши завинаги. Измислицата може много, но не всичко. Историите, които й разказвам, й позволяват да се пренесе в един въображаем свят, където за няколко часа избягва от физическото и душевното мъчение на нейният палач. Не е достатъчно! Да живееш във фикция не е решение за дълго — не повече от това да се дрогираш или да пиеш, за да забравиш нещастието си.

Нищо не може да се направи: рано или късно действителният живот налага правата си над въображаемия.

* * *

На следващия ден насилието се вихри — отново напълно безнаказано. Хеликоптерите, наети от телевизионните канали, прелитат постоянно над града и разпространяват на живо кадри от този обсаден град, от Лос Анджелес: грабежи, улични сблъсъци, горящи сгради, престрелки между силите на реда и бунтовниците. Репортажи, които сочат липсата на организация и бездействието на полицията, неспособна да спре кражбите.

Под натиска на събитията кметът прави изявление пред медиите, в което обявява, че положението налага използването на Националната гвардия, за да установят вечерен час от мрак до зори. Лоша идея: в кварталите хората решават, че купонът скоро ще свърши и грабежите се увеличават.