Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 140
Гийом Мюсо
Керъл престана да разказва, но не стана от стола си.
Майло беше удържал на думата си и не беше отворил уста.
И все пак един въпрос се наложи от само себе си.
— Но кога свърши всичко това?
Керъл се поколеба дали да отговори. Извърна глава; малката австралийка си беше отишла с родителите си. Отпи глътка вода и нахлузи пуловера, който носеше на раменете си.
— Това е другата част от историята, Майло, но не съм сигурна дали е моя.
— А… на кого тогава?
— На Том.
Огънят започваше да отслабва и разливаше в стаята лека светлина. Вплетени един в друг, увити в завивка, ние се целувахме с жарта на първа любов.
Час по-късно станах, за да разровя жарта и да добавя нова цепеница в огнището.
Умирахме от глад, но шкафовете и хладилникът бяха празни. В бюфета намерих бутилка ябълково вино, което — странно — беше произведено в Квебек. Беше ледено вино, произведено от ябълки, брани от дървото посред зима, когато са замръзнали. Отворих бутилката и погледнах през прозореца — бурята продължаваше да вилнее с пълна сила и дори на метър нищо не се виждаше.
Увита в покривката на леглото, Били дойде при мен до прозореца с две глинени чаши.
— Бих искала да ми разкажеш нещо — започна тя и ме целуна по врата.
Взе якето ми, сложено върху облегалката на един стол и извади портфейла ми.
— Може ли?
Потвърдих с кимване на глава. Тя отвори разшитата наполовина подплата зад отделението за банкноти и извади металната гилза.
— Кого си убил? — попита.
На седемнадесет години съм. В библиотеката на лицея съм и уча за изпити, когато една ученичка влиза и извиква: „Оправдали са ги!“ Всички в залата разбират, че тя говори за присъдата в аферата Родни Кинг.
Една година по-рано този млад чернокож бил спрян за превишена скорост от полицията в Лос Анджелес. Пиян, той отказал да съдейства на полицейските служители, които решили да го укротят с електрически палки. Тъй като се съпротивлявал, те го пребили жестоко, без да знаят, че сцената е заснета от оператор любител, който още на следващия ден изпратил касетата на Канал 5. Много бързо кадрите бяха разпространени от телевизионните канали по цял свят, предизвиквайки гняв, срам и възмущение.
Разговорите спират на мига и отвсякъде се понасят ругатни. Чувствам как възмущението и омразата се покачват. Негрите преобладават в квартала. Веднага ми става ясно, че нещата ще се обърнат на зле и че е най-добре да се прибера в къщи. На улицата новината за присъдата се разпространява като вирус. Въздухът е зареден с напрежение и отчаяние. Разбира се, това не е първата полицейска саморазправа и първият юридически фарс, но този път е заснето и това променя всичко. Целият свят видя как четирима озверели полицаи пребиват нещастника: над петдесет удара с палка и дузина ритника по човека, завързан с белезници. Тази непонятна оправдателна присъда е капката, която прелива чашата. Годините на Рейгън и Буш бяха ужасни за бедните. На хората им е писнало — от безработицата и от мизерията, от дрогата и от една образователна система, която възпроизвежда неравенството.
