Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 117

Етел продължаваше да се връща назад в миналото. Следващият документ беше черно-бяла пощенска картичка, на която имаше балерина, танцуваща на пръсти. Това беше тя, в Ню Йорк. Там беше прекарала юношеските си години, в семейството на бащата на майка си, което беше съумяло да открие и насърчи дарбата й. Бързо се беше отличила и беше ангажирана в „Ню Йорк Сити Балет“ — компанията, която беше създал Джордж Баланчин.

„Лешникотрошачката“, „Лебедово езеро“, „Ромео и Жулиета“ — беше танцувала големите роли в най-великите балетни постановки. Но на двадесет и осем беше принудена да се откаже заради зле лекувана фрактура, в резултат на която започна да куца.

Усети объркване, от което настръхна. На гърба на картичката намери програмата на един нюйоркски спектакъл. След контузията беше станала преподавателка в „Скул ъф Америкън Балет“ и участваше в постановките на няколко музикални комедии на Бродуей.

Още една снимка беше много болезнена, дори след десетилетията. Снимката на един таен любовник. Мъж, който беше с десет години по-млад от нея и в когото се беше влюбила, когато беше на тридесет и пет години: една страстна история, която заради няколко часа еуфория й беше струвала години на страдания и разбити илюзии.

А после…

А после — кошмарът…

Кошмар, който започна в светлината на следващата снимка, малко замъглена, която тя самата беше направила, като се оглеждаше в едно огледало. Снимката на издутия й корем.

Съвсем неочаквано Етел беше забременяла малко преди да навърши четиридесет години. Дар, който тя беше приела с безкрайна признателност. Никога през живота си не се беше чувствала толкова щастлива, колкото през първите шест месеца на бременността. Разбира се, прилошаваше й и беше смазана от умора, но бебето, което растеше в корема й, я беше преобразило.

Но една сутрин, три месеца преди термина, водите й бяха изтекли без видима причина. Бяха я откарали в болницата, където й направиха необходимите изследвания. Спомняше си всичко с необикновена яснота. Бебето беше все още в корема й. Тя усещаше как я рита, чуваше как бие сърцето му. После гинекологът, който беше дежурен тази нощ, й беше казал, че кухината, където са околоплодните води, е пробита, а без амниотична течност бебето няма да може да живее. Тъй като кухината била суха, трябвало да предизвикат раждане. И тогава започна кошмарната нощ, в която беше родила своето бебе, като знаеше, че то няма да оживее. След дълги часове не беше дала живот, а смърт.

Успя да го види, да го докосне, да го прегърне. Беше толкова малък и толкова хубав. По време на раждането не беше решила какво име да даде на сина си. Беше го наричала бамбино, моят бамбино.

Бебето беше живяло само минута, преди сърцето му да спре. Етел никога нямаше да забрави тези шестдесет секунди, през които беше майка. Шестдесет сюрреалистични секунди. След това престана да живее. Само се правеше на жива. Цялата й светлина, цялата й радост, цялата й вяра свършиха през тази една минута. Целият плам, който беше останал у нея, беше угаснал с нейния бамбино.