Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 115
Гийом Мюсо
— Добре, тръгваме натам, да видим тази църква! — предложи тя, като сочеше камбанарията на „Сен Жермен“.
Докато вадех портфейла си, Били отпи още една глътка горещ шоколад, преди да стане от стола си. Също като дете, което иска да се направи на хитро, побърза да пресече улицата, докато една кола идваше от обратната посока.
И точно тогава падна внезапно насред уличното платно.
Ядосана, Бони прелисти страниците на романа и видя, че са чисто бели.
— Боя се, че днес няма да можете да научите края на историята, госпожо Кауфман.
Етел смръщи вежди и погледна книгата по-внимателно. Тя прекъсваше внезапно на страница 266, насред едно недовършено изречение.
— Това несъмнено е дефект при отпечатването. Трябва да я върнеш в книжарницата.
— Купих я по интернет!
— Е, тогава са те измамили.
Засегната, Бони почувства как червенина облива бузите й. Жалко. Книгата беше вълнуваща, а илюстрациите с акварели — много изискани.
— На масата! — извика дежурният, като бутна вратата, за да сервира подносите с храна.
Както всеки път, когато идваше тук, Бони имаше право на порция. В менюто: зеленчукова супа, салата от брюкселско зеле и варена треска.
Бони стисна зъби и се насили да хапне няколко залъка. Защо рибата още плуваше във вода? Защо супата от зелен фасул имаше такъв кафеникав цвят? А безсолният сос… гадост.
— Не е ужасно, нали — извини се госпожа Кауфман.
— Нещо средно между откровено отвратително и наистина противно — предположи Бони.
Старата жена се усмихна леко.
— Всичко бих дала за едно хубаво шоколадово суфле. Това е малкият ми грях.
— Никога не съм опитвала! — каза Бони и се облиза.
— Ще ти напиша рецептата — предложи Етел. — Дай ми химикалка и книгата! Поне за нещо да послужи.
Тя отвори романа и на първата от белите страници изписа с най-красивия си почерк:
Суфле с шоколад
200 г черен шоколад;
50 г захар;
5 яйца;
30 г брашно;
50 г полуобезмаслено мляко.
1) Начупете шоколада, на парчета и го разтопете на водна баня…
— Отвори си очите!
Били лежеше на улицата.
Клиото беше ударило спирачки точно навреме, за да не я удари. На ул. „Бонапарт“ движението беше спряло и около младата жена вече се събираше тълпа.
Бях се навел над нея и повдигнах краката й, за да позволя на кръвта да тръгне обратно към мозъка. Обърнах главата й на една страна и разхлабих дрехите, като следвах точно указанията, които ми беше дал д-р Филипсън. След известно време Били се върна в съзнание и лицето й започна да възвръща цвета си. Прилошаването й беше внезапно и кратко: припадък, какъвто беше получила в Мексико.
— Не бързай да се радваш: още не съм умряла — подметна шеговито тя.
Стиснах китката й. Пулсът беше слаб, дишаше тежко, а по челото блестяха капчици пот.
На другия ден имахме уговорена среща с д-р Клузо, когото Орор ми беше препоръчала. От все сърце се надявах компетентността му да е на висотата на репутацията му.
