Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 113
Гийом Мюсо
Лицето на Етел Кауфман светна. Допреди няколко седмици старата жена беше отказвала да се включи в заниманията по рисуване, живопис или колективни игри, организирани от асоциацията, така както не ходеше на представленията с клоуни и марионетки, които намираше за глупави и затъпяващи. Искаше да я оставят да умре на спокойствие. Но Бони беше различна. Девойката притежаваше характер и смесица от искреност и интелигентност, която бе развълнувала Етел. Двете жени се бяха опознавали дълго, но вече не можеха без срещите си на всеки две седмици. Както им беше станало навик, в началото побъбриха малко. Етел разпита Бони за лекциите й в университета и за предстоящия турнир по шах, после момичето извади книгата от чантата си:
— Изненада! — каза тя и показа красивия том.
Етел не виждаше добре и на Бони й доставяше удоволствие да й чете. През последните седмици и двете бяха изпитали магическото очарование на „Трилогията на ангелите“.
— Не можах да устоя и прочетох първите три глави — призна Бони. — Ще ви ги разкажа набързо, а после ще продължа да ви чета, съгласна ли сте?
— Мисля, че намерих нещо! — извика Керъл.
Наведена над лаптопа си, младата полицайка беше влязла в интернет чрез безжичната връзка в кафенето.
Майло се доближи до екрана с чаша карамел лате в ръка.
След като беше писала всякакви ключови думи в търсачките, Керъл най-накрая беше попаднала на страницата в „Ибей“, където се продаваше единственият екземпляр от книгата, която издирваха.
— Страхотно е това нещо! — възкликна той, разливайки половината кафе върху ризата си.
— Смяташ ли, че е наистина това, което ни трябва?
— Без съмнение — отсече тя, докато разглеждаше снимката. — След нарязването тази кожена корица съществува в един-единствен екземпляр.
— За жалост продажбата вече е извършена — ядно каза Керъл.
Предметът беше предложен в сайта преди няколко дни и веднага беше намерил купувач за нищожната сума от четиринадесет долара.
— Все пак можем да се свържем с продавача, за да разберем кой е купувачът.
Керъл веднага кликна върху линка към профила на участника:
Керъл изпрати имейл, в който обясняваше, че би искала да се свърже с човека, който беше купил този предмет. После изчакаха около пет минути с надеждата, че ще получат мигновен отговор, докато накрая Майло изгуби търпение и на свой ред написа по-ясен имейл, придружен с обещание за възнаграждение от хиляда долара.
— Трябва да се връщам на работа — каза Керъл, поглеждайки часовника си.
— Къде е партньорът ти?
— Болен е — отвърна тя и излезе от кафенето.
Майло я последва и седна до нея в патрулката.
— Нямаш право да бъдеш тук! Аз съм на служба, а това е полицейска кола.
Той се направи, че не чува и продължи разговора:
— Какъв е никът?
—
— Добре, Анна е малкото й име, нали така?
— Изглежда логично.
— Боро е фамилно име. Не е написала Боров, което е доста често срещано, а боро, което ме кара да мисля за нещо умалително от някакво немско име.
