Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 111
Гийом Мюсо
Прегърнахме се за последно. Той беше вече на прага, когато се обърна към мен:
— Ще успееш ли да напишеш романа? Мислех, че не можеш да свържеш и три думи.
Погледнах небето през прозореца: плътни сиви облаци закриваха хоризонта и мястото приличаше на английска провинция.
— Имам ли избор? — попитах и затворих бележника си.
29
Когато сме заедно
През нощта ми стана студено; завих я с още едно одеяло.
Шофьорът на таксито сложи чантата на Били в багажника, смачквайки раницата с лаптопа ми. Радиото беше пуснато толкова силно, че трябваше да повторя адреса три пъти.
Колата напусна терминала и бързо бе погълната от задръстванията на околовръстното. Намигнах на Били:
— Добре дошла във Франция!
Тя повдигна рамене:
— Няма да успееш да ми развалиш удоволствието, че съм тук. Мечтаех да видя Париж!
След няколко километра задръствания, колата излезе през Порт Майо и пое по авеню „Гранд Арме“, чак до кръговото на „Шан-з-Елизе“. Били гледаше с широко отворени очи, като дете, съзирайки Триумфалната арка, „най-красивото авеню на света“ и главозамайващите гледки на площад „Конкорд“.
Макар да бях идвал много пъти с Орор, не познавах добре Париж. Винаги между два концерта и два самолета, Орор беше скитница — така и не намери време да ми разкрие красотата на родния си град. Така и не бяхме прекарвали повече от два-три дни в града, обикновено затворени в нейния хубав апартамент на ул. „Лас Казес“, близо до базиликата „Сент Клотилд“. Така че познавах само няколко улици в 6-ти и 7-ми район и няколко ресторанта и модни галерии, в които ме беше водила.
Таксито прекоси Сена, за да премине на левия бряг, и сви на кея „Орсе“. Забелязвайки камбанарията и контрафорсите на църквата „Сен Жермен де Пре“, разбрах, че не сме далеч от обзаведения апартамент, който бях наел по интернет в Мексико. И наистина, след няколко маневри шофьорът ни остави на ул. „Фюрстенберг“ №5, на едно очарователно кръгло площадче със стари магазинчета околовръст.
В центъра му имаше уличен фенер с пет глобуса, обграден от четири японски декоративни дръвчета. Слънцето се отразяваше в сините покриви на къщите. Забутано сред тесните улички, далеч от оживлението на булеварда, мястото беше като романтично островче, излязло от рисунка на Пейне.
От онази сутрин мина повече от година, но споменът за Били, която слиза от колата и очаровано ококорва очи, е все така жив в ума ми. Тогава не знаех, че седмиците, които ни предстоеше да изживеем, ще бъдат едновременно най-мъчителните и най-красивите в нашия живот.
— Пратка за теб — извика Ю Чан, като влезе в стаята, която делеше от началото на учебната година с Бони дел Амико.
