Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 70

— Какво? — възкликна шокиран Торн.

— Имаше и други идеи. Прекалено много. Не всичките бяха мои, кълна се.

— Ти си смесил човешки и животински гени? — извика ужасен Майлс.

— Защо не? Човешки гени бяха имплантирани на животни… това беше първия пробив в тази насока. Беше направен човешки инсулин от бактерии и други подобни. Но дотогава никой не се решаваше да направи обратното. Аз преодолях бариерата, наруших забраните… Отначало вървеше добре. Но когато първият супервойник достигна пубертета, грешката стана очебийна. Е, това беше само първи опит. Тези супервойници трябваше да бъдат страхотни. Но завършиха чудовищно.

— Кажи ми — Майлс се задави, — в комитета имаше ли хора с боен опит?

— Предполагам, че клиентът е имал такива, за да ни даде параметрите — отвърна Канаба.

— Разбирам — промълви разстроен Торн. — Искали са отново да създадат наемни войници.

Майлс отправи към Торн успокояващ поглед и почука по часовника си.

— Не ни давай да те прекъсваме, докторе.

Настъпи тишина. След това Канаба продължи:

— Създадохме десет прототипа. Но клиентът… се отказа от поръчката. Изгубил войната…

— Защо ли не съм изненадан? — тихо каза Майлс.

— …финансирането беше прекратено и проектът изоставен преди да можем да коригираме допуснатите грешки. Девет от прототипите умряха. Остана само един. Държахме го в лабораториите поради… трудности по осигуряване навън на храна, квартира. В него скрих моите комплекси генетични материали. Още са там. Последното нещо, което смятах да направя преди да напусна, беше да го убия. В израз на състрадание… на отговорност. На изкупление, ако щете.

— И какво стана? — подкани го Майлс.

— Преди няколко дни неочаквано беше продаден на Къща Риовал. Очевидно като новост. В своите банки за генетични материали барон Риовал колекционира всякакви чудатости…

Майлс и Бел се спогледаха.

— …не знаех, че е продаден. Когато сутринта влязох в лабораторията, него го нямаше. Не смятам, че Риовал има представа за истинската му стойност. Доколкото зная, сега е там, в биологическия комплекс на Риовал.

Майлс реши, че има главоболие от синусите. От студения въздух, без съмнение.

— И какво искаш да направим ние?

— Да се промъкнете по някакъв начин там, да го убиете и да вземете генетичните комплекси. Чак тогава ще тръгна с вас.

Майлс почувства остри стомашни болки.

— И да донесем двете уши и опашката.

Канаба го погледна студено.

— В мускула на левия прасец. Там инжектирах моя комплекс. Тези депонирани вируси не са болестотворни и не са отишли далеч. По-голямата част от тях трябва да са там.

— Разбирам. — Майлс потри слепоочията си и притисна очи. — Добре. Ще се погрижим за това. Този личен контакт между нас е много опасен и предпочитам да не се повтаря. Планирах да докладвам на кораба след четиридесет и осем часа. Ще се затрудним ли да разпознаем твоето творение?