Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 69

— Тези седем комплекса са плод на десетки хиляди изследователски часове, главно мои… дело на моя живот. Още отначало планирах да ги взема със себе си. Затворих ги във вирусна капсула и ги оставих на съхранение, обезсилени и латентни в жив… — Канаба се поколеба — организъм. Един организъм, мислех аз, в който никой няма да се сети да ги търси.

— А защо не ги скри в собствената си плът? — попита раздразнено Майлс. — Така нямаше да ги изгубиш.

Канаба зейна от изненада.

— Аз… не се сетих. Колко елегантно! Как не се сетих? — Той се плесна по челото озадачен, сякаш да провери дали нервната му система функционира нормално, после отново стисна устни. — Всъщност нямаше да има никаква разлика. Въпреки това аз щях да се нуждая от… — той млъкна. — Отнася се за организма — каза най-после той. — Съществото… — Последва ново дълго мълчание.

— От всичко, върху което работих — тихо продължи Канаба, — от всичките прекъсвания, което това отвратително място наложи на моята работа, най-много съжалявам за едно. Вие разбирате, че това беше преди години. Бях млад, мислех, че тук ме очаква бляскаво бъдеще, което трябва да защитя. И то не беше само мое дело… споделена вина, а? Разпределете я върху много, кажете: той беше виновен, той го направи… Но сега вината е само моя.

„Искаш да кажеш, че сега е моя“ — помисли мрачно Майлс.

— Докторе, колкото повече се бавим, толкова по-голяма е вероятността да провалим тази операция. Моля те, разказвай по същество.

— Да… да. Е, преди две години лабораториите на Къща Барапутра сключиха договор за създаване на… нови видове. По поръчка.

— Мислех, че Къща Риовал е известна със създаването по поръчка на хора или каквото и да било друго — каза Майлс.

— Те правят роби. Много специализирани. Клиентите им са изненадващо малко. Има много богати хора и, предполагам, много покварени хора, но клиентите на Къща Риовал трябва да принадлежат и към двете групи, а според мен тези хора не са много. Във всеки случай очакваше се нашият договор да доведе до голяма производствена серия, далеч надвишаваща производствените мощности на Къща Риовал. Някакво притиснато от съседите си правителство поръчало създаването на раса от супервойници.

— Какво? Пак? — възкликна Майлс.

— Този път мислехме, че ще успеем. Във всеки случай аристокрацията на Барапутра искаше да получи парите от договора. Но в проекта се намесиха твърде много хора: клиентът, нашите началници, членовете на съвета по генетични проекти. Всички настояваха за внедряване на техни идеи. Кълна се, че той беше осъден на провал още преди да излезе от проектантската зала.

— Супервойник, проектиран от комитет. О, богове! — Майлс примижа очарован. — И какво стана?

— Струваше ни се… на няколко от нас, че физическите граници на обикновения човек са достигнати. Мускулната система беше доведена до съвършенство — стимулирана с максимум хормони, развита до физическите предели. Повече от това не можеше да се направи. Тогава се обърнахме към други видове. Аз например бях очарован от аеробния и анаеробния метаболизъм в мускулатурата на породистия кон…