Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 71

— Не мисля. То е високо почти два и петдесет. Аз… искам да знаете, че кучешките му зъби не са моя идея.

— Разбирам…

— Ако все още е в добро здраве, ще може да се движи много бързо. Мога ли да ви помогна с нещо? Имам достъп до безболезнени отрови…

— Ти направи достатъчно, благодаря. Останалото остави на нас, професионалистите, а?

— Най-добре е тялото да бъде напълно унищожено. Да не останат никакви клетки. Ако можете.

— За това са измислени плазмени дъгомети. Ти по-добре се погрижи за себе си.

— Да. — Канаба се поколеба. — Адмирал Нейсмит?

— Да?

— Аз… може би ще бъде добре моят бъдещ работодател да не научи за него. Той има подчертани военни интереси и може да прояви прекалено голям интерес.

— О — каза Майлс / адмирал Нейсмит / лейтенант лорд Воркосиган от Бараярската Имперска сигурност, — мисля, че можеш да бъдеш спокоен.

— Четиридесет и осем часа достатъчни ли са вашата команда да извърши операцията? — попита загрижен Канаба. — Вие разбирате, че ако не вземете генетичните комплекси, аз няма да дойда.

— Бъди спокоен. Твоята безопасност е включена в подписания от мен договор — отвърна Майлс. — А сега най-добре да заминаваш.

— Разчитам единствено на вас, сър. — Канаба кимна разтревожен и излезе.

Те почакаха няколко минути в студената стая. Вятърът виеше около сградата. От коридора над тях прозвуча странен писък, последван от остър смях. Охранителят, който излезе подир Канаба, се върна.

— Стигна безпрепятствено до наземната кола, сър.

— Добре — рече Торн. — Предполагам, че най-напред трябва да намерим плана на лабораторния комплекс на Риовал.

— Според мен не ни е необходим — отвърна Майлс.

— Ако трябва да го нападнем…

— Да нападнем? По дяволите! Нямам намерение да рискувам хората си за нещо толкова идиотско. Аз казах, че ще изкупя греха му, но не съм казал как.

* * *

Комуникационният пулт на гражданската мрежа на летището за совалки изглеждаше толкова удобен, колкото и всеки друг. Майлс се вмъкна в кабината и пъхна в апарата кредитната си карта, а Торн остана извън зрителния ъгъл на екрана, обърнат с лице към охраната отвън. Майлс набра кода.

На видеоекрана мигновено се появи образът на миловидна девойка с трапчинки на бузите и гъста бяла грива вместо коса.

— Къща Риовал, служба „Пласмент“. С какво мога да ви услужа?

— Искам да говоря с мениджъра Дийм от отдел „Продажби и демонстрации“ — каза спокойно Майлс, — за възможна поръчка за моята организация.

— За кого да съобщя?

— Адмирал Нейсмит от Свободния наемнически Дендарии флот.

— Един момент, сър.

— Наистина ли мислиш, че ще го продадат? — промърмори Бел отстрани, когато лицето на девойката изчезна и се появи въртяща се картина от цветни светлини и се чу някаква сладникава музика.

— Забрави ли какво чухме вчера? — попита Майлс. — Бас държа, че се продава. При това евтино. — Просто не трябваше да показва, че е много заинтересован.

За забележително кратко време цветният облак изчезна и се появи изключително красив млад синеок албинос с червена копринена риза. На едната страна на бялото му лице имаше огромна синина от ожулено.