Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 68

— Никой не иска да поемате отговорност.

— Извинявай, докторе, но те сигурно искат.

— О — възкликна Канаба. — Аз… разбирам. — Той се върна при стената. — Ще направите ли онова, което искам?

— Ще направя всичко, което е в моите възможности.

— Чудесно… — изсумтя Канаба. — Господи… — Той поклати глава и шумно пое дъх. — Не дойдох тук за пари. Дойдох, защото само тук можех да провеждам изследванията, за които мечтаех. Никаква преграда от предразсъдъци и остарели ограничения. Мечтаех да направя важни научни открития… но всичко се оказа илюзия. Свободата се превърна в робство. Нещата, които искаха от мен… Непрекъснато прекъсваха работите ми. О, във всеки случай винаги могат да се намерят хора, които да вършат всякаква работа, но това са посредствени учени. Тези лаборатории са пълни с такива хора. Най-добрите не могат да се купят. Аз извършвах проучвания, постигнах уникални резултати, но Барапутра не иска да ги разработва, защото печалбите ще са много малки, независимо колко много хора ще имат полза от тях… не получих никакъв кредит, никаква подкрепа за моята работа… всяка година виждам в литературата галактически признания в моята област на по-малко способни учени, но аз не мога да публикувам моите резултати… — Той спря и наведе глава. — Сигурно ме смятате за мегаломан.

— Всъщност… — каза Майлс, — изглеждаш доста разочарован.

— Разочарованието — каза Канаба — ме събуди от продължителен сън. Наранено его… това е само наранено его. Но в моята гордост аз преоткрих срама. И бремето на този срам ме порази. Разбирате ли? И ако разбирате, има ли това значение за вас? Ах! — Той закрачи из стаята.

— Хм. — Майлс се почеса по главата. — Има. С удоволствие ще изслушам обясненията ти… на моя кораб. По време на пътуването.

Канаба се усмихна кисело.

— Разбирам, че сте практичен човек. Войник. Чудесно. Бог ми е свидетел, че имам нужда тъкмо от войник.

— Дотам ли са стигнали нещата?

— Това… стана неочаквано. Мислех, че е под мой контрол.

— Продължавай! — подкани го Майлс.

— Бяха синтезирани седем генетични комплекса. Един беше препарат за лекуване на някакво неясно ензимно смущение. Друг целеше да повиши двадесетократно генерацията на кислород от водорасли на космическа станция. Трети дойде отвън, донесен от един мъж… никога не научихме кой всъщност беше той, но подир него вървеше смъртта. Седем мои колеги, които работеха върху този проект, бяха убити една нощ от командоси, които го преследваха… научните им записки бяха унищожени… на никого не казах, че тайно бях взел за изучаване образец от комплекс. Още не съм разгадал всичко, но мога да ви кажа, че е абсолютно уникален.

Майлс почти се задави, като си спомни за странната верига от обстоятелства, при които преди година разузнаването беше дало идентичен генетичен материал на Дендарии. Телепатичният комплекс на Теренс Сий… и главната причина, поради която негово императорско величество неочаквано пожела да докарат най-добрия генетик. Ако останалите шест комплекса имаха приблизително стойността на този, шефът на Имперската сигурност Илян щеше да го одере жив, че е допуснал да му се изплъзнат от пръстите. Вниманието на Майлс към Канаба изведнъж се засили. Това пътуване може би нямаше да се окаже толкова банално, колкото се опасяваше.