Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 151

— Напускането на орбитата е изчислено на база на скоростта на най-бавния кораб, тоест на товарните.

— А „Триумф“ остава най-бързият?

— Безспорно.

— И най-добре въоръжен.

— Да. — Тънг прекрасно виждаше накъде бие Майлс.

— Добре, значи така. Първите седем совалки от последната вълна се прикрепват към транспортните кораби с хората и им придават допълнителна тяга. Извикваме петима от пилотите на изтребителите на „Триумф“, разрушаваме и изхвърляме техните самолети. Един е повреден, нали? На техните места към „Триумф“ се прикрепват последните пет от тези десантни совалки — бронята на „Триумф“ ще ги предпазва от огъня на пристигащите сетагандански кораби. Вкарваме пленниците в коридорите на „Триумф“, затваряме люковете на совалките и ускоряваме с всички сили.

— Допълнителната маса на хиляда души…

— Е по-малка от две десантни совалки. Изхвърляме ги и ги взривяваме, ако трябва да постигнем необходимото отношение маса/ускорение.

— Но ще бъдат ли достатъчни животоподдържащите системи за този жив свръхтовар?

— Кислородът ще е достатъчен за достигане до точката за скок пред космическия канал. След скока пленниците могат да бъдат разпределени по другите наши кораби.

— Тези бойни десантни совалки са съвсем нови — каза с болка Тънг. — И моите изтребители… пет от тях… разбирате ли колко трудно ще намерим средства за подмяната им? Трябва да…

— Помолих те да изчислил времето, Ки, не разходите — каза Майлс през зъби. После добави тихо: — Ще ги мина към разходите за поддръжка.

— Някога да си чувал за преразход? — Тънг насочи вниманието си към шлема и предаде заповедите.

— Заминавай — каза Майлс. — Във всеки случай не можеш да пътуваш с мен, противоречи на правилника.

— Да ви имам правилника! — каза мрачно Тънг.

След отлитането на третата вълна останаха само около две хиляди пленника. Евакуирането отивше към своя край. Въоръжените бойни патрули се връщаха от околните сетагандански инсталации и се отправяха към определените за кацане на совалки места. При опасно обръщане на операцията някой оцелял сетагандански офицер можеше да създаде достатъчна организация, за да попречи на тяхното оттегляне.

— Ще се видим на борда на „Триумф“ — каза Тънг.

* * *

Сега не оставаше нищо освен малко чакане. Бързане и чакане.

Всъщност имаше много малко време между заглъхването на бумтежа от третата вълна отлитащи совалки и пронизителния вой на пристигащата четвърта вълна. Марликанците продължаваха да чакат подредени като при получаване на храна, дисциплината все още се спазваше. Разбира се, на никого не беше казано за малкия проблем с времето. Но нервните Дендарии патрули, които ги гонеха по рампите, поддържаха темпа на товарене. Ариегардът никога не е бил популярна позиция дори между побърканите екстремисти, които изографисват оръжията си с резки и си правят шеги с по-новите и по-фантастични начини за смазване на враговете.

Арената, която напускаха, беше тиха и тъмна, мокра и тъжна, призрачна. „Ще счупя вратите на ада и ще възкреся мъртвите…“ — нещо не беше съвсем вярно в тези думи. Нямаше значение.