Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 150

— Двеста и шест — коригира я Майлс. Лицата, имената, гласовете на шестимата Дендарии бяха пред очите му. Зад цифрата двеста също трябваше да има лица. Нали той беше планирал този свръхтовар.

— Случва се — промълви Беатрис.

— Добре ли си?

— Разбира се, че съм добре. Такива неща се случват. Неизбежно. Аз не съм сълзлива, страхлива жена, която се огъва пред нещастията. — Тя замига, повдигна брадичка. — Дай ми… да правя нещо. Каквото и да е.

— Иди ей там при Пел и Лиант. Раздели останалите техни хора на групи по тридесет и трима и ги прибави към всяка от останалите групи за извозване с третата вълна совалки. Ще трябва да изпратим третата вълна претоварена. След това ми докладвай. Отивай веднага! Всеки момент ще пристигнат и останалите совалки.

— Слушам, сър — Беатрис козирува. Заради себе си, не заради него. Заради реда, организацията, заради единствения спасителен път. Той отвърна мрачно на поздрава.

— Совалките вече са претоварени — възрази Тънг, щом Беатрис се отдалечи достатъчно, за да не го чуе. — Ще летят с двеста тридесет и трима души, наредени на борда като тухли. И ще им трябва повече време да се натоварят тук и да се разтоварят горе.

— Да. Господи! — Майлс престана да пише цифри в калта. — Направи изчисленията на компютъра вместо мен, Ки. Сега не мога да кажа колко правят две по две. Колко далеч ще бъдем, когато пристигне главната сила на сетаганданците? Бъде максимално точен и без никакви резерви, моля.

Тънг издиктува в микрофона на шлема си бройки, разлики, скорости. Майлс следеше с четири очи всеки детайл. Тънг заключи мрачно.

— Пет совалки от последната вълна ще чакат да бъдат разтоварени, когато сетаганданците ще започнат да ни обстрелват.

Хиляда мъже и жени!

— Мога ли почтително да отбележа, сър, че е време да намалим нашите загуби? — добави Тънг.

— Можеш, комодоре.

— Първа възможност: максимална ефективност. В последната вълна отлитат само седем десантни совалки. Пет натоварени с пленници остават на земята. Отново ще бъдат пленени, но ще са живи. — На последното изречение гласът на Тънг прозвуча убедително.

— Има само един проблем, Ки. Аз не искам да остана тук.

— Вие ще напуснете с последната совалка, която ще излети. Между другото, казах ли ви вече на каква истински глупава демонстративна основа е построена тази схема?

— Красноречиво, с повдигане на вежди преди малко. А ти забеляза ли колко внимателно ме наблюдават останалите пленници? Виждал ли си някога котка, която се промъква към жив рак?

Тънг неспокойно се размърда, като си представи описаната от Майлс картина.

— Не си представям как ще оставя последните хиляда, а аз ще се евакуирам.

— При съществуващото положение те могат да не разберат, че след като вие излетите, няма да има други совалки.

— Значи ще ги оставим да ни чакат и няма да се върнем? — „Овцете ще вдигат нагоре глави, но няма да бъдат нахранени?…“

— Точно така.

— Как гледаш на тази възможност, Ки?

— Повдига ми се, но… помислете за другите девет хиляди. И за флота. Девет десети са много повече от нищо.

— Разбрах мисълта ти. Нека да преминем към втората възможност.