Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 152

Бронираната патрулна совалка, последната, изскочи от мъглата и тъмнината, повикана по електронен път от Мурка, както овчарят вика овчарското куче при стадото. Мурка стоеше пред рампата.

И внезапно от тъмнината блесна плазмен огън и зацвърча през наситения с влага, накиснат с дъжд въздух. Един наемник падна. Някакъв сетагандански герой… офицер, войник, техник — кой можеше да знае какъв точно?… беше изпълзял от руините и намерил оръжие и враг, по който да стреля. В очите на Мурка затанцуваха разпокъсани червени и зелени остатъчни облаци.

Точно това липсваше — да бъдат блокирани от огъня на някой снайперист… Двама души от ариегарда тръгнаха назад в мъглата. Един възбуден пленник… о, богове, това беше пак помощникът на Пит… грабна оръжието на улучения наемник и хукна след тях.

— Не! Върни се. Ще дойде и твоето време, глупако! — Майлс зашляпа през тинята към Мурка. — Върни се, товарете и излитайте! Не спирайте да се биете! Няма никакво време!

Някои от последните пленници бяха легнали на земята, заравяха се като прасета. При други условия това беше разумен рефлекс. Майлс се втурна към тях, удряше ги по задниците.

— Ставайте, отивайте на рампата, отивайте, отивайте, отивайте! — Беатрис подаде глава от тинята и разтреперана подкара хората си към совалката.

Майлс изтича до падналия наемник и с лявата си ръка откопча закопчалките на бронята. Войникът я свали, изправи се и побърза да намери сигурност в совалката. Майлс тичаше подир него.

Мурка и един от патрулиращите войници чакаха до рампата.

— Бъди готов да прибереш рампата и да излетиш по сигнал от мен — разпореждаше се Мурка на пилота. — Из… — Думите му се изгубиха сред трясъка от експлозията и един плазмен лъч отсече врата му. Майлс усети как изгарящата топлина на лъча мина на сантиметри над главата му. Тялото на Мурка грохна на земята.

Майлс се отдръпна, после издърпа комуникационния шлем на Мурка. Главата се откъсна заедно с него. Този спомен сигурно щеше да остане до края на живота му. Той измъкна главата и я пусна до трупа на Мурка.

Заклатушка се към рампата, теглен за рамото от последния въоръжен Дендарии. Почувства как рампата провисна странно под краката им, погледна, видя полуразтопен шев по пътя на плазмената дъга, убила Мурка, и извика:

— Излитай, излитай! Хайде, Марк! Тръгвай!

— Кой си ти? — попита пилотът на совалката.

— Нейсмит.

— Слушам, сър.

Совалката се повдигна от земята, двигателите зареваха още преди рампата да се беше прибрала. Металът и пластмасата заскърцаха… и се заклиниха поради изкривяването от разтопяването.

— Затворете люка — чу се гласът на пилота.

— Рампата заяде — извика в отговор Майлс.

— Зарязваме я!

Совалката се наклони на една страна. Мъже, жени, незакрепена апаратура изпопадаха на наклонения под. Беатрис изрита силно един последен заял болт и рампата най-после се освободи… но Беатрис се подхлъзна и падна заедно с нея.

Майлс се хвърли към нея, но видя само лицето й — бяло петно в тъмнината под тях.

* * *

В главата му царуваше тишина, абсолютна тишина. Писъците, ругатните и виковете се губеха някъде между ушите и ума му. Виждаше само бялото петно да изчезва в тъмнината — отново и отново, като в стоп-кадър.