Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 143

— Никога не съм вярвала… не съм мислила… совалки?!

— Не мисли! Упражнявали сме го петдесет пъти. Просто да изпълнят упражнението, както при раздаване на храна. Да изпълнят упражнението!

— Мръсен малък негодник! — Тя махна с ръка — приличаше много на военен поздрав.

В небето над лагера изригна верига от пламъци и освети с мъртвешка светлина сцената долу. Лагерът кипеше като разровен мравуняк. Във всички посоки тичаха мъже и жени, всички викаха. Не беше точно по добре организирания ред, който Майлс очакваше… защо например неговите хора бяха избрали да извършат десанта нощем, а не денем? По-късно, след като им благодареше за акцията, щеше да ги върти на шиш за това…

— Беатрис! — викна Майлс. — Предай новината! Провеждаме упражнение по раздаване на храна. Но вместо плъхови блокчета всеки получава място за совалка. Накарай ги да разберат… никой да не се запилява в нощта, защото ще си пропусне полета. После се върни тук и остани при Сюгър. Не искам да се изгуби или да го стъпчат. Пази го, нали си полицай!

— Да не съм ти куче-пазач? Какви совалки?

Звукът, който долавяха напрегнатите уши на Майлс, най-после се извиси над врявата. Многотоналният, многостранен рев ставаше все по-силен и по-силен. И после те се спуснаха от оцветените в червено облаци като чудовищни бръмбари. Бронирани бойни десантни совалки. Две, три, шест… седем, осем… устните на Майлс се движеха, докато броеше. Тринадесет, четиринадесет. Боже Господи! Бяха успели да изкарат навреме цялата база №7.

Майлс посочи нагоре.

— Моите совалки.

Беатрис гледаше с отворена уста.

— Боже мой! Колко са красиви. — Той почти чуваше как умът й се губи в догадки. — Но те не са наши. Нито сетагандански. Кой, по дяволите…

Майлс се поклони.

— Това е платено политическо спасяване.

— Наемници?

— Е, ние не сме ужасни като стоножка в спален чувал. Подходящият тон на гласа е „Наемници!“, завършващо с радостно възклицание.

— Но…

— Върви, по дяволите! После ще говорим.

Тя вдигна примирително ръце и побягна.

Четиринадесетте групи заемаха почти правилни позиции. Совалките се спускаха, двигателите виеха… една подир друга совалките кацнаха в лагера.

Майлс се насили да отиде спокойно до най-близката — с темпо, отговарящо на сценария, в който беше заложил кръв и плът, и гордост през тези последни… три, четири?… седмици, за да избегне хаоса.

На рампата на совалката излязоха четирима напълно въоръжени командоси и заеха защитни позиции. Добре. Дори насочиха оръжията си в правилна посока — към пленниците, които бяха дошли да спасяват. Последва ги по-голям патрул командоси в пълно защитно облекло, които пренесоха преградния си огън в тъмнината към сетаганданските инсталации около купола. Трудно беше да се прецени коя посока е най-опасна… с продължаващата стрелба совалките създаваха голямо объркване сред сетаганданците.