Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 141

Студен и бял, и безличен проклетият купол се присмиваше на възвръщащото му се зрение. Майлс се изправи на колене и нервно се огледа. Беатрис, няколко помощници и няколко командоси от групата на Оливър гонеха из лагера мъжете, които бяха опитали да го убият. Вероятно беше изгубил съзнание само за секунди. Сюгър лежеше на земята на няколко метра от него.

Той изпълзя до Сюгър. Слабият човек лежеше свит, лицето му беше бледозелено и студено, и влажно, тялото му се разтърсваше от рефлекторни потрепвания. Не беше добре. Очевидно имаше сътресение на мозъка. Болният трябва да се държи затоплен и да му се приложи комбинирано лечение. Не, не комбинирано лечение. Майлс свали несръчно туниката си и го зави.

— Сюгър? Добре ли си? Беатрис преследва бандитите…

Сюгър го погледна и се усмихна, но усмивката му веднага помръкна от болка.

Беатрис се върна объркана и задъхана.

— Глупаци! — Трябват ви не телохранители, а кръводарители. — Беатрис коленичи до Майлс и прегледа Сюгър. Устните й изтъняха в бяла цепнатина. Тя погледна Майлс, очите й помръкнаха, бръчките между веждите й станаха по-дълбоки.

„Промених решението си — помисли си Майлс. — Недей да се грижиш за мен, Беатрис, недей да се грижиш вече за никого. Само ще страдаш. Отново и отново, и отново…“

— По-добре е да се върнеш в моята група — каза Беатрис.

— Сюгър не може да ходи.

Беатрис извика няколко души, които вдигнаха Сюгър и го понесоха към постелката му. „Така вдигнаха трупа на полковник Тримонт“ — помисли си Майлс и помоли:

— Намери доктор.

Беатрис се отдалечи и скоро се върна хванала здраво една ядосана по-стара жена.

— Вероятно има вътрешни наранявания — изръмжа лекарката. — Ако имах диагностичен апарат, можех да кажа точно какви. Имате ли такъв апарат? Той се нуждае от комбинирано лечение и кръвна плазма. Имате ли кръвна плазма? Мога да го разрежа и отново да го залепя. Ако имах операционна зала, щях да направя електронен шев. Щях да го изправя на крака за три дни. Не се хваля. Имате ли операционна зала? Нямате, нали? И престани да ме гледаш така. По-рано мислех, че съм лекарка. Тук разбрах, че съм само посредник между техниката и пациента. Сега, без техника, аз съм едно нищо.

— Какво можем да направим? — попита Майлс.

— Завийте го. След няколко дни или ще се оправи, или ще умре. Зависи кой орган е засегнат. Това е всичко. — Тя спря, застана със скръстени ръце и загледа Сюгър с омраза, сякаш нараняването му за нея лична обида. И сигурно наистина беше така. Бреме. Още един неуспех, разяждащ трудно спечелената гордост на лечителя. — Мисля, че ще умре — добави тя.

— И аз така мисля — призна Майлс.

— Тогава защо ме извикахте? — озъби се лекарката.

По-късно тя пак дойде със спална постелка и няколко парцала, помогна да ги сложат около Сюгър за допълнителна изолация и отново се отдалечи.

Трис докладва на Майлс:

— Арестувахме онези, които се опитаха да те убият. Какво да ги правим?

— Пуснете ги — каза уморено Майлс. — Те не са врагове.

— Адски си прав, не са! — съгласи се Трис.

— Във всеки случай, не са мои врагове. Те просто сбъркаха лицето. Аз просто минавам оттук.