Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 145

— Няма да откаже — отвърна Майлс. — Имаш думата ми. Но… несъмнено ще трябва да я представя лично.

— Бог да им е на помощ — промърмори хирургът и се върна към изваждането на сетаганданските кодове от чакащите пленници.

Когато първата натоварена с пленници совалка затвори люковете и се понесе нагоре към черната мъгла, до Майлс се появи комодор Ки Тънг — тумбест евроазиатец на средна възраст в леко защитно облекло и каска с команден комуникационен канал. Совалките излитаха по реда на кацане, без да се изчакват. Като знаеше маниакалния страх на Тънг от сгъстен строй, Майлс разбра, че най-опасният им ограничаващ фактор е времето.

— Къде ще ги натоварят? — попита Майлс.

— Изпразнихме два товарни кораба. В трюма на всеки можем да натъпчем около пет хиляди. Полетът обратно ще бъде бърз и опасен. Ще трябва да кротуват и да дишат колкото се може по-малко.

— Какво ще използват сетаганданците, за да ни заловят?

— Точно сега едва ли нещо повече от няколко полицейски совалки. По-голямата част от локалния им космически военен контингент е от другата страна на тяхното слънце. Затова избрахме този момент за десант… С други думи, същият сценарий, както при първоначалния план за измъкване на полковник Тримонт.

— Само че умножен по коефициент десет хиляди. И трябва да ги вдигнем на… четири пъти, вместо на един — допълни Майлс.

— Да, но се получи следното — усмихна се Тънг. — Те разположиха лагерите за военнопленници на тази жалка планета така, че да не трябва да изпращат войска и снаряжение да ги охраняват… като разчитаха на голямото разстояние от Марилак, където засилиха военните действия, а след като хванаха и вас, половината от първоначалния състав на охраната беше изтеглен на други горещи места. Половината!

— Разчитали са на купола. — Майлс го погледна. — А лошите новини?

Тънг се усмихна кисело.

— Разполагаме само с два часа.

— Ау. Дори половината от тяхната флота в локалния космос е прекалено голяма за нас. И ще се върнат след два часа?

— Всъщност след час и четиридесет минути.

Майлс направи изчисленията наум и попита тихо:

— Ще можем ли да вдигнем и последния товар?

— Зависи колко бързо вдигнем първите три — отговори Тънг. Обикновено непроницаемото му лице сега беше още по-неразгадаемо и не издаваше нито надежда, нито страх.

„Което на свой ред зависи от това колко добре съм ги обучил…“ Станалото станало. Предстоеше онова, което имаше да се случи. Майлс насочи вниманието си към по-непосредствените задачи.

— Намери ли вече Ели и Елена?

— Изпратих три патрула да ги търсят.

Още не ги беше намерил. Стомахът на Майлс се сви на топка.

— Не бих се опитвал даже да разширя тази операция по време на нейното изпълнение, ако не знаех, че ме наблюдават и могат да преведат всички мои кодирани указания в заповеди.