Читать «Европолис: Битакът» онлайн - страница 7

Инга размърда рамене:

— Не знам дали ползват. Пък и не продавам неща от моя колекция. Платиха ми с марки. Уча един чудак, частно и нелегално, разбира се, на унгарски.

Тя също не изговори словата „частно“ и „нелегално“.

Правилно. Нека си разправят бюрократите, нека се кълнат прес-аташетата пред журналистите, че към мониторинга не са добавени скрити микрофони, тъй като законопроектът не е събрал мнозинство в Европарламента. Човек трябва да се пази.

— Ами ти? — поиска да научи тя.

— Четири компютъра по петстотин деветдесет и девет евро и деветдесет и девет евроцента. Един приятел каза, че трябва да ми стигнат за бартера…

— Хм — тя набърчи чело, нацупи устни и присви вежди, размишлявайки. — Питам се… от средния клас компанели циганите предлагат един срещу разменна стока с цена под триста евро… Не са ли на загуба така?

— Циганинът никога не е на загуба! Черният пазар си има свой ценоразпис… — Фери го каза мъдро, защото това бе факт. Нямаше обаче представа от конкретиката. Нали не беше редовен посетител по битаците, макар да се перчеше пред момичето. Още един белег за уникалност наред с безразличието към етноса си…

— Какво ги правят всъщност? Защо ги изкупуват, пардон, бартерират от такива като нас, клиенти? — внезапно запита Инга.

— Не знам — реши да бъде честен Фери. — Разправя ми моят приятел, че ги давали на хакери, а после с такъв компанел можеш да теглиш информация без цензуриране от евронет и интернет. И да поместваш информация без ограничения.

Веждите на Инга подчертаха осъдителния й тон:

— Но така разни маниаци може да се докопат до рецепти за направа на бомби!

— Да не искаш да кажеш, че цензурата е нещо добро? — не се сдържа Фери, зарадван от възможността да покаже характер и принципност.

— Не е, разбира се! Но… умерено приложена, може и да даде повече полза, отколкото причинява вреда.

— Маниаците, за които говориш — авторитетно заяви младежът, — и без това се знае в КОИ етнически сектори се намират. А онези, дето са психически не съвсем така, нормални де, психолозите бързо ги откриват чрез мониторинга. Така че не виждам голяма опасност от достъпа до всякаква информация.

— Не си живял в Подсекторите на толерантността — поклати глава Инга. — Затова така говориш…

Хм. Виж ти. С възможно най-неутрален тон той подхвърли:

— Те затова ли опустяха? Заради екстремистките и фундаменталистките банди?

— Първо опустяха заради вътрешните етнически напрежения — тъжно каза Инга. — Поне в онези, където живеех едно време, стана така. Бандите после дойдоха… възникнаха си де. В националните сектори е по-сигурно. Някои етноси с когото и да се смесят, все са като трън за средата си. Уви. Това беше първото ми голямо житейско разочарование — произнесе тя с оттенък на горчивина, но и гордост от житейския си опит.

— Прощавай, ама на колко години си? — не се сдържа младежът. — Питам, защото не си те представям кога си успяла да поживееш в Толерантните зони!

— На двайсет и пет, карам двайсет и шестата.

— Уха! — изуми се Фери. — Набори сме! Ей, радвам се, че сме толкова младолики, връстнице! Ха-ха!