Читать «Европолис: Битакът» онлайн - страница 8

Николай Теллалов

Тя отвърна на смеха му. Приятно се приказва с това момиче, реши Ференц.

— Не, наистина — каза той. — Рекох си, че си на деветнайсет или двайсет.

— И аз си го помислих за теб. Че си най-много на двайсет и три.

Замълчаха за миг, взаимно поласкани.

— А какво ще купуваш? — отново сниши глас до конспиративен шепот Фери. Ръката му, то се знае, бдеше на пост, като показалецът усилено чешеше несъществуващ сърбеж отстрани на носа.

— Работна глава за електрическа самобръсначка, евростандарт за модел тип тринайсет. Не е за мен. За гаджето ми. Искам да му направя подарък за рождения ден.

— Че…

— Мрежичката и ножчетата трябва да са позлатени.

— Оле… Това…

— Не е снобизъм! Той е алергичен към разни метални сплави и се бръсне рядко. А боде! Ще ми смъкне и ожули кожата от лицето и от… — тя млъкна отсечено, очите й влажно блеснаха, по бузите плъзна руменина. — Дращи, разбра ли! — сърдито довърши Инга. — Дере като телена четка. Така че — тонът й стана по-ведър и мечтателен, — правя подарък на него, но всъщност е за мене си… Трудно се намират такива глави — продължи делово. — Вносни са, от Русия. За богаташи. Половин грам злато има по цялата, обаче — за престиж! Но за мен, тоест за Жорж, това си е потребност! За съжаление не мога да си позволя да похарча пари от сметката си. Ограничиха ми харченето по искане на мащехата, стисната гръко-французойка, проклетия колкото си искаш!

— Ама ти си пълнолетна! Откъде накъде ще зависиш от родители!

— Да, но оная е адвокатка и заради исковете й банката ми е наложила рестрикция до окончателното разглеждане на тъжбата… Бюрократична простотия! Баща ми е инвалид и боледува, а неговата е тръгнала да ме съди за издръжка! То бива, бива, ама чак толкова тъпи закони…

— Машината?

— Не знам. Според мен в случая със семейното право бъркотевицата се създава от бюрократите, законогенериращият сегмент се мъчи май да внесе яснота, но нали всичко минава през парламента, пък там… сам знаеш какво е. А иначе Машината също си я бива! Чу ли какво разправят? Че била генерирала законопроект за задължително имплантиране на преводаческите компоненти! Вече ще сме без слушалки, които да можем да изключваме когато искаме! Ама какво ми е виновна Машината де, то програмистите ги вършат едни… а пък ни лъжат, че бъркането в базовите програми на Машината било невъзможно извън законовата процедура! Да-да! Тоталитаристи проклети!

— Наближаваме, струва ми се — Фери посочи инфотаблото в салона, припряно сменяйки темата. Разбира се, приказки от този сорт бяха само теоретично опасни. Никой няма да те санкционира за ГОВОРЕНЕ против съществуващите порядки. Само че рано или късно говоренето се превръща в ДЕЙСТВИЕ, поне сред част от любителите да приказват крамолни речи. Не беше наясно на какъв етап от прехода от думи към дела се намира Инга. Хич не е хубаво да попаднеш в полицейските списъци като познат на екстремист…

Инфотаблото сочеше: МЕЖДУСЕКТОРНА ЗОНА 034. След малко и гласовият информатор съобщи същото на евроесперанто версия „Универсална“. Която съвсем не беше универсална, освен подверсиите й, използвани от различни специалисти като техници и инженери, например.