Читать «Европолис: Битакът» онлайн - страница 6

— Ами ти, чист етно ли си?

— Не знам — сви рамене Фери доколкото му позволяваше прегръдката на креслото. — Не съм се интересувал.

— Ха! Не са много такива като теб. Да не си европатриот? — последва въпрос, в който младежът долови намек на презрение. — Човек трябва да си знае произхода и да се бори за културната си идентичност! — добави тя почти назидателно. И вероятно малко предизвикателно.

— Не се интересувам от политика — сухо съобщи той. — Май имам румънски и български елементи в произхода, но наистина това не ме вълнува. Разбира се, симпатизирам на твоята позиция — додаде небрежно. — Гласувам обикновено за партии, които защитават културната идентичност. Без крайните.

— О! — оживи се момичето. — Правилно, крайните само задълбочават проблема. Именно заради тях сме станали зависими от машинните преводи, а това не е хубаво!

— Никак даже — с готовност се съгласи Фери, но не поради споделяне на твърди нео-хуманистични убеждения. — Тъкмо незнаенето на езици дава хляб на циганите да въртят далаверите си, да държат целия черен пазар… — изтъкна той втората причина, която го караше да е съгласен със съседката си. — Не че съм против циганите! — побърза да уточни. — Обаче така те стават един вид негласно привилегировани, що ли…

Благосклонната й усмивка му подсказа, че е на верен път. Секунди след това получи още едно потвърждение, че е налучкал правилния тон в общуването, защото девойката му подаде ръка и се представи:

— Инга Йълдъзбауер, сектор Мюнхен на Европолис.

— Ференц Варош, сектор Трансилванска урбанизирана зона, понастоящем — сектор Виена. Опитвам се да възстановявам студентски права — обясни той, след като видя недоумение по лицето на новата си позната. — Медицината не ми потръгна, ще записвам нещо инженерно…

— Бъзикаш ли ме? — остро попита момичето и посочи с дълъг изящен пръст към значката. — Аз ти казах истинското си име!

Нещо го караше да не противоречи на Инга, но в дадения момент истината имаше предимство пред другите съображения. Фери си позволи да се ухили широко, много широко. Знаеше, че такава усмивка го прави по-чаровен.

Сега вече можеше безболезнено да разсее заблудата й. Никой не обича да някой да му казва директно, че греши.

— НАИСТИНА се казвам Ференц Варош. Затова нося и значката. Иначе не си падам по футбола. То останаха ли читави клубове в Европолис! — възкликна почти искрено. — Наистина НАЦИОНАЛНИ! Във всеки отбор най-малко половината играчи са чужденци. Ето, виж, в това съм краен! — довърши и вирна гордо брадичка.

И заслужи почти възхитен, или поне одобрителен поглед от Инга. Зарадва се, но веднага след това обаче се настрои делово и пак прикри с длан устата си:

— Ти какво носиш за размяна?

— Пощенски марки.

— Ау!… — Фери беше поразен и изпълнен с уважение. — Нещо много скъпо ще вземаш май… Заслужава ли си? Колекциите непрекъснато поскъпват! Даже и по легалния начин може да се изкарат добри пари, филателистите не ползват ли данъчни облекчения?

Думата „легален“ младежът не произнесе на глас, само я маркира с устни като глухоням.