Читать «Европолис: Битакът» онлайн - страница 5

Веднага за момент изпита усещането, че се е озовал другаде, някак ИЗВЪН света, извън гигаполиса на Европа, където се чувстваше у дома, независимо от етническия сектор, в който попаднеше. Естествено, озовеш ли се в другоезичен сектор, уютът не трае дълго. На човек му е най-добре сред свои, които говорят разбираемо без преводач и чиито навици и обичаи познаваш, така че няма опасност нещо да сгафиш.

Също толкова мимолетно сега се оказа и усещането му за изпадане от жизнената човешка среда. И главната причина за завръщането на усета за принадлежност към общността на себеподобните бяха думите на момичето, произнесени на съвсем ясен унгарски, може би с лек акцент:

— Прости ми за избухването. Нервно ми е. Тръгнала съм на… — рече тя и беззвучно оформи с устни думата „БИТАК“. — Да не би и ти да си натам?… — довърши със зле прикрита надежда.

— Хм. — Фери се постара да прикрие устата си от видеокамерата, като преди това с поглед я посочи на момичето, а то веднага направи същото. — Всъщност, да.

Радостта й бе искрена.

— За първи път ще ходя на такова място — призна тя. — И ме е страх да не ме излъжат. Циганите винаги лъжат, нали? — уточни загрижено.

— Трябва да се внимава — снизходително отвърна Фери, преливайки от благородство. — Приемам извинението. Напълно те разбирам, че ти е избухливо да ходиш на… — Небрежен жест с дланта, която криеше устата му от камерата. — И аз се вълнувам, макар че не ми е за първи път. Просто трябва да се внимава.

— Аз имам точна информация как трябва да изглежда онова, което ми трябва — похвали се момичето. — Извадих си снимки от евронет и мога да проверя дали опаковката и маркерите са оригинални. Обаче… бих искала да имам човек до себе си. Нали разбираш…

— За подкрепа — кимна Фери. — Става! Така е и по-разумно. Единият се пазари, другият гледа мръсно. Обикновено циганите не тръгват да лъжат групи клиенти, предпочитат по-лесните за измама единаци. Ще си помогнем. Още повече, че можем да си говорим без преводач… А ти… как разбра, че съм унгарец?

Момичето изсумтя, но може би се изсмя късо:

— Че кой би носил значка на „Ференц Варош“?

Фери скоси поглед към ревера на блейзъра си. Хм.

— Да. Наистина. От сектор Будапеща ли си?

— Не, живея в сектор Мюнхен. Баба ми е била унгарка. Майка е българо-унгарка, а баща ми е турко-германец. Затова знам и унгарски, освен немския. Мога да разбирам и български.

— Охо! — вдигна вежди Фери. Не се случваше често да се сблъска с човек, който знае повече от един език. Че и кому е нужно да знае друг етнически говор, освен собствения си? Военните може би, но те ползват евроесперанто версия „Марс“. А в университетите приемът на студенти за филологични специалности е ограничен. Нали Машината превежда без проблеми всичко. Даже има гъзари, които си купуват лингва-очила за четене на чуждоезични текстове. Снобизъм.

— Веднага се досетих, че не си чиста унгарка — леко поизлъга той. — Имаш акцент. Но говориш идеално иначе! — побърза да я увери.