Читать «Европолис: Битакът» онлайн - страница 2

С припомнянето на тези азбучни истини Ференц плати билет, премина с умерена крачка перона, влезе в мотрисата и след това потъна в предпазното кресло, успявайки да се намести до прозореца. Само минута след потеглянето поради бързината на мотрисата пръстените се сливаха в лека мараня и нищо не пречеше на гледката през големите прозорци. А младежът харесваше усещането, че сякаш лети в търбуха на плъзгача на десетина метра височина над терена, понякога и по-високо. Никакво непосредствено кръстосване с автомобилни магистрали или пешеходни ръкави. Никаква опасност от катастрофи. Освен, разбира се, ако не стане саботаж. Но за това се грижи постоянният мониторинг, за който отговаря същата Машина, само че с друг свой сегмент — онзи за съдействие на органите на обществената безопасност и ред.

Щракнаха автоматичните катарами на коланите и Ференц се оказа нежно притиснат в уютен пашкул. Все пак можеше да завърта леко глава и да мърда ръцете си, което бе удобно, защото винаги може да те засърби нос, например. Или, ако си жена, и то хубавко младо момиче, възможно е да ти се наложи да си оправиш грима или прическата.

Тъкмо с това се занимаваше пътничката, настанила се до него. Третото кресло, откъм пътеката по оста на салона, остана незаето.

Фери обърна глава и заразглежда момичето. Разбира се, не бе толкова хубаво като Илона — (НИКОЯ жена не е по-хубава от Илона), — но въпреки това представляваше приятна гледка за окото. Защо не? Не я гледа с въжделение или други задни мисли. Просто красивите неща съществуват, за да им се любуваш, нали така?…

— Ако не ме оставите на мира — внезапно заяви съседката на Ференц доста рязко, цупейки устни докато говореше, — ще подам оплакване, че ми се натрапвате! Нахалник!

Именно тази нейна нервна уста не му даде възможност да прецени на какъв език му говори сприхавата съседка. Може би немски, като че ли така се движат устните при произнасянето на думи като „аршлох“. Ох, тия немкини… Засегнат от епитета, но и леко засрамен, младежът трепна, изчерви се и неволно скоси очи към най-близката видеокамера. Помъчи се да бъде любезен, но твърд като човек, който идеално си знае правата: