Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 89

Кристофър кимна.

— Същата. Случайно я срещнах в Ню Орлианс.

Около секунда той гледа преценяващо Никол. После я хвана за ръката и я отведе до два стола. Настанявайки се на единия посочи на Никол другия. Тя седна, движейки се като в транс. Най-накрая от гърлото й излезе глас.

— Откъде познаваш мисис Игълстоун? — После намръщено добави: — И какво прави тя тук?

Кристофър се поколеба. Какво да разкаже на Никол и какво да скрие? Реши, че единственото нещо, което тя не трябваше да знае беше визитата на Джейсън Савидж и истинската причина за завръщането им в Англия. Нека Ник си мисли, че внезапно му е заговорила съвестта и е решил да я върне у дома. Някак внимателно той попита:

— Никога ли не си си задавала въпроса точно кой съм и какво съм правил в Англия преди пет години?

— Дойде да наемеш моряци — каза тя с озадачен тон. — Поне така каза Сали.

— Сали?

— Сали Браун. Сестра й Пеги работеше в кръчмата. Пеги беше чула, че разпитваш наоколо.

Кристофър се усмихна.

— Ето как си разбрала, че търся моряци. Често съм се чудил, но никога не се замислях прекалено много.

Никол нетърпеливо попита:

— И така?

И Кристофър неохотно призна.

— Ник, аз съм внукът на лорд Саксън. И от сега нататък е по-добре да забравиш, че капитан Сейбър някога е съществувал. Запомни, че името ми е Кристофър… не Сейбър.

Никол го гледа известно време буквално като невменяема. Най-после успя да каже:

— Онзи Кристофър, който избяга?

По лицето му се изписа горчивина и устните му се свиха, преди да каже:

— Същият.

— Ама тогава разбира се, че познаваш мисис Игълстоун — каза тя учудено. — Та ти познаваш всички в Бедингтънс Корнър!

— Не съвсем — сухо изкоментира той. — Никога не съм имал удоволствието да срещна настойниците ти, Маркъм.

— О — каза Никол, колкото да не мълчи. В напрегнатия й мозък имаше дузина въпроси. „Защо той беше пират? И защо, по дяволите, сега искаше да се върне в Англия?“

С усмивка на уста Кристофър подметна:

— Това ли е всичко, което имаш да кажеш?

Тя търсеше думи.

— Ъъъ, не. Просто съм шокирана от факта, че ти в действителност си някой, когото съм познавала през целия си живот. Че семействата ни са били съседи, добри приятели дори. — Свестявайки се тя изказа проницателно предположение: — Освен това ти така или иначе нищо няма да ми кажеш. — Внезапно осъзнавайки напълно значимостта на разкритието му, темпераментът й се възпламени. Тя възкликна: — Знаеш, че си абсолютен звяр, Сейбър! Как можа да се отнесеш с мене по този начин! Разбирах го отчасти, когато беше просто капитан Сейбър, но ти си роден със синя кръв! Дядо ти е лорд! Очаквах повече от тебе.

Очите на Кристофър бяха затворени, а усмивката беше изчезнала, оставяйки лицето му студено и предвещаващо неприятности.

— Внимавай, Ник! — тихо я предупреди той. — Не съм те назначил за съдия. Аз съм такъв, какъвто съм. По какви причини, това не те засяга! Всичко, което те засяга, е историята, която се каним да поднесем. А ще я представим със абсолютна сигурност!

Никол се въздържа да се нахвърли с още по-ядни слова. Вместо това скочи на крака и каза подигравателно: