Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 91

След като Ник влезеше във владение на собствеността си и се окажеше в безопасност, самият той щеше да бъде ненужен. До тогава се надяваше да е узнал каквото трябваше и да я остави сама. За момент установи, че тази перспектива го натъжава, но отхвърли мисълта на страна. Тя не означаваше нищо за него — просто беше свикнал с нея. И понеже беше ядосан от нещо, което не можеше или не искаше да разбере, грубо отсече:

— Мислиш ли, че можеш да запомниш това, което казах? Не би трябвало да имаш проблеми, схватлива си.

Никол кимна, а в гърлото й бе заседнала някаква мъка. Овладявайки се с усилие, тя попита с безизразно лице и безцветен глас:

— Това ли е всичко? Сега мога ли да си вървя в стаята?

Ядосан, без да знае защо, Кристофър се озъби:

— Да, Боже мой! Махай се от очите ми!

Без да промълви нито дума повече, Никол избяга от библиотеката и тичешком изкачи стълбите до втория етаж… до новата си стая. Срещна Галина в коридора и тя много внимателно и мило я заведе до новата стая. Чашата щеше да прелее, ако се беше наложило да пита Сейбър… или Кристофър, както сега искаше да го наричат.

Не разбирайки сама себе си, вместо огромно щастие, усещаше само празнина в стомаха си. Тя не обърна внимание на сандъците и пакетите, пръснати из стаята, а с едно хлипане се хвърли на драпираното със зелена коприна легло.

Разбира се, това не беше хлипане — Никол никога не плачеше, но беше опасно близо до това състояние. Хапейки устните си, за да спре треперенето им, тя си каза, че трябва да бъде най-щастливото момиче на света. Алън щеше да бъде свободен… евентуално. Повече нямаше да се налага да изпитва страстта на Сейбър. Не, на Кристофър и скоро щеше да бъде върната вкъщи, където й беше мястото и да прогони семейство Маркъм, както винаги бе планирала. Не знаеше защо, но това изобщо не я вълнуваше. Единственото, което й се искаше, беше да продължават да кръстосват саби със Сей… Кристофър, борейки се с него и после изгубвайки се в прегръдките му!

Трябваше да забрави тази мисъл.

Позвъни за Галина. Само след минути те вече разопаковаха сандъците. Кристофър беше казал, че е донесъл само няколко дрехи, но като видя повече от половин дузината великолепни рокли — една от ефирен, смарагденозелен сатен; божествените копринени обувки, изящните къдрички на копринената шапчица; три просто вълшебни нощници, комплектовани със съответните халати, фино избродирани с рози; костюмът за езда в зелено, ушит по последна мода и украсен с черни кантове; малка шапчица за езда от черно кадифе с щраусово перо; два чифта полу ботушки; дантела а ла херцогиня д’Агулем; копринена пелерина с кехлибарен цвят — Никол просто не можеш да си представи, че някога щеше да се нуждае от повече!

Едно малко сандъче съдържаше всички дреболии, които радваха жените и Никол установи, че не беше по-различна. Тя почти благоговееше пред позлатените гребени, четки, перлено огледало, уханни сапуни и кристални шишенца с парфюми. Като щастливо дете Никол тичаше ту към един, ту към друг предмет. Най-после, след като Галина я изкъпа и й помогна да облече една от новите нощници, Никол се настани пред камината и се отпусна.