Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 88

— Стаята ти е сменена.

Тя се завъртя с лице към него и попита с тих, хладен тон:

— Защо? Необходимо ли е, имайки предвид удобството?

Кристофър кимна.

— Оттук нататък ще забравиш всичко, което е имало между нас. Майо е информирана, че ти си моя повереница. И още, че гувернантката ти, мисис Игълстоун, впрочем, не е с нас, поради заболяване на дробовете. Понеже аз не съм на възраст, за да имам в дома си красива млада повереница, без да събудя подозрения, съм стоял далече, докато гувернантката ти е боледувала. Завръщането ми стана възможно едва, след като Майо се съгласи да постъпи на работа при мене. Дори и при тази ситуация, по-добре ще бъде, когато пристигне мисис Игълстоун. — Думите му бяха произнесени без всякакво чувство, като че ли рецитираше урок, който Никол трябваше незабавно да научи.

Но Никол имаше други идеи и извика вбесена:

— Нима очакваш да преглътна тази помия?

Кристофър пресече стаята с бързи крачки и здраво стисна ръцете на Никол. После твърдо заяви:

— Най-добре ще бъде да повярваш на това и да го запомниш! От тук нататък, това е истината. Ти си моя повереница, мисис Игълстоун е твоя гувернантка и ще разказваш тази история на всеки, който попита. Ако не го направиш, ако ме разсърдиш, Ник, ще откриеш, че съм дяволът, за който винаги си ме мислила. — Подтикван от собствените си демони той добави: — Помни, Ник, животът на Алън зависи от тебе. Противопоставяй ми се и ще го убия със собствените си ръце!

Никол го гледаше и разтърсена от насилието, витаещо наоколо прошепна:

— Защо? Защо правиш това? Какво целиш?

Впил поглед в нея той не разбираше нито едно от чувствата, които изпитваше. И понеже беше объркан и несигурен в себе си, гласът му беше ненужно груб.

— Защото така ми харесва! Ще те върна в Англия колкото е възможно по-скоро. Надявам се до февруари да наваксаш загубеното и да се държиш така, както изисква потеклото ти. Майо ще ти вземе мерки и през тази седмица пак ще замина за Ню Орлианс. Нов гардероб ще замени този, който се предполага, че си изгубила, когато корабът, на който сте пътували от север с мисис Игълстоун е потънал. Живели сте там, докато съм уредил да ви придружа дотук. Точно тогава мисис Игълстоун се е разболяла. Преживяването е било много неприятно и вие сте щастливи, че сте се измъкнали живи.

— Защо — попита Никол с безжизнен глас, — сме живели на север?

— О, това ли? — каза той с лекота. — Знаеш ли, че когато преди пет години си избягала от Брайтънс Корнър си тръгнала с мисис Игълстоун?

Никол го гледаше така, като че ли не беше със всичкия си. После едва чуто попита:

— Избягала съм с мисис Игълстоун?

— Да. Било е изключително безотговорно от твоя страна, но мисис Игълстоун ти е съчувствала. Тя не е разбрала, че си се скрила в каретата й, докато е стигнала в Лондон.

Очите й обхождаха лицето му с нещо близо до истерия.

— Трябва да си луд! Никой няма да повярва на тази история. Освен това, коя е мисис Игълстоун? — Изражението й се промени само за миг. — Мисис Игълстоун! Вдовицата на полковник Игълстоун?