Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 90

— Изглежда интригата е един от талантите ти! Сигурна съм, че ще измислиш правдоподобна история, така че кажи ми защо сме били на север? Как сме живели с мисис Игълстоун през тези пет години? И как сме имали голямото нещастие да попаднем под протекцията ти?

Кристофър стана и я сряза:

— Нещастие, наистина! Дяволски късмет имаш, че още не съм те вързал и не съм те хвърлил в реката. Не ме карай да стигам толкова далеч, Ник!

Беше го вбесила, а й се искаше да не го беше правила, затова каза бързо и с успокояващ глас:

— Не можеш да очакваш да приема безропотно това, което си извършил. Мисля, че ако ролите ни бяха сменени ти също щеше да се отбраняваш!

Кристофър мислено призна правотата на думите й, но не каза нищо, а само поклати глава.

Като видя, че той няма да каже нищо, Никол се дръпна сърдито:

— Разкажи ми приказката, която трябва да науча и да приключваме с този фарс.

— Много добре тогава. Преди пет години ти си избягала с мисис Игълстоун, когато тя е напуснала Англия. Прекарали сте тези години в тих, малък град в Британска Канада. Боевете по границата са накарали мисис Игълстоун да напусне това място. Освен това, тя също е решила, че е дошло време да се завърнеш и да влезеш във владение на именията си. За нещастие корабът ви е бил потопен от американски капер и вие сте били отведени в Чарлстън. Случайно аз самият съм се оказал там с цел покупка на собствен търговски кораб и сме се срещнали. Естествено — Кристофър се поклони подигравателно, — научавайки за участта ви, аз незабавно съм ви взел под крилото си. Отпътували сме за Ню Орлианс, където сме оставили мисис Игълстоун поради заболяването й. Тебе съм те настанил в Тибодю Хауз и веднага пак съм отпътувал за Ню Орлианс. Току-що съм се завърнал с подходяща камериерка и няколко рокли, които да заместят изгубените в океана. Ще замина пак след няколко дни да се погрижа за остатъка от новия ти гардероб и да придружа напълно възстановената мисис Игълстоун до тук. Скоро ще се заема с подготовката за пътуването ни до Лондон. И — добави той провокиращо, — ако правиш, каквото ти казвам и не ми създаваш трудности, ще освободя Алън… в рамките на разумен период от време.

Кристофър беше доста доволен от измислицата си. Всичко се връзваше много добре. И най-важното, щеше да има цял океан между тях и истинските факти — океан и война. Щеше да бъде почти невъзможно за който и да било да опровергае историята му. А и кой би искал да го направи? Мисис Игълстоун беше голям коз. Тя се ползваше с добро име и вдъхваше респект. А и тя му беше признала, че никой, от приятелите й не знае истинската причина за заминаването й. Те не знаеха, че е била без пукната пара, а смятаха, че просто не е могла да понесе смъртта на полковника. Кристофър благославяше тези съвпадения.

Що се отнасяше до семейство Маркъм, щяха да срещнат много трудности, ако продължаваха да настояват да контролират живота и богатството на Ник. Този път Ник нямаше да се бори с тях сама. Щеше да има до себе си него и мисис Игълстоун. А и имаше чувството, че ако дядо му е жив, старият Саймън Саксън, щеше да пренесе битката направо във вражеския лагер.