Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 87

Шърли Бъзби

Дишайки тежко и приглаждайки с ръка гъстата, синкавочерна коса, Кристофър изръмжа:

— О, дяволите да я вземат! — После, разбирайки, че не това се очакваше от него и игнорирайки мълчанието на поразената Никол, той тихо попита: — Настанихте ли я в стаите й?

— Да, сър. На третия етаж е, както наредихте. Току-що се освежи с разхладителни напитки и е готова да се заеме със задълженията си.

— Много добре. Просто й кажете да се погрижи за настаняването си. Утре ще се заеме със задълженията си.

Сандерсън се поклони и излезе от стаята.

Прекъснатият разговор беше дал време на Никол да се овладее. Борейки се с чувството, което незнайно защо граничеше с ревност, тя каза троснато:

— Боже! Сега сме две! Не се ли страхуваш, че можем да те разорим? Разбира се — продължи ведро тя, — ако ме заменяш, мога да бъда само щастлива. Да отида ли да поздравя заместничката си? Няма причина мис… ъ… Майо, нали така каза Сандерсън, да стои на третия етаж заедно с прислугата на конете. На минутката ще си сменим стаите с нея.

— Млъкни, Ник — любезно каза Кристофър. Той също се беше свестил и беше непоклатим, както винаги. Гледайки с безразличие ядосаното й лице, той напълно я обърка като каза: — Мис Майо е прислужница. Имаш много пошло мислеше, момичето ми. Мис Майо е твоята камериерка. Споменатият багаж за разопаковане са дрехите, които поръчах за теб. Мис Майо ще ги поправи, за да ти станат. Постарах се да й кажа мерките ти съвсем точно и тя ще се погрижи за някое… ааа… недоглеждане от моя страна.

Под яростния поглед на Никол той продължи с по-твърд тон.

— Ще си държиш устата затворена, докато приключа! Майо е много скъпо платена камериерка. От утре тя ще започне да се грижи за тебе така, както се полага на една млада лейди. Ще се държиш прилично и ще следваш съветите й. Също така ще престанеш да използваш тези моряшки клетви и псувни, които толкова харесваш и ще изпълняваш моите нареждания. Ще започнеш да се подготвяш за завръщането си в Англия.

Напълно объркана Никол го зяпаше като омагьосана.

— Връщане в Англия? — най-накрая издаде глас, който не звучеше като собствения й.

Кристофър кимна. Той усети внезапна, остра болка в стомаха си, като разбра какво точно се кани да направи. Не знаеше дали този спазъм бе предизвикан от предстоящите трудности или от раздялата с Ник.

— Глей ти! Пиратът се превърнал в почтен джентълмен! Направо съм пленена! — Никол провлече думите по вулгарен начин.

Кристофър изкриви устни.

— Сигурен съм, че можеш да ми покажеш отлично владеене на груб език, но се въздържай. От тук нататък ще правиш всичко възможно да станеш такава, каквато трябва да бъдеш. Майо е само началото и скоро се надявам да назнача гувернантка. Нямаме много време, скъпа моя, за да се превърнеш в млада лейди от висшето общество.

— Защо? — настойчиво попита обърканата Никол.

— Защото аз казвам това — тихо отвърна Кристофър.

Лицето на Никол се стегна.

— Винаги ли правиш каквото си поискаш?

— Разбира се.

Тя се взираше в него известно време. После тръгна към вратата с едно възклицание, изразяващо отвращение. Спря се с ръка на бравата, когато Кристофър каза: