Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 83

Кристофър все още изглеждаше скептично настроен. Тогава Джейсън се усмихна с една от много чаровните си усмивки и каза любезно:

— Има моменти, когато трябва да се доверявам на собствените си инстинкти.

— С колко време разполагам преди да замина?

— Естествено бих предпочел да се качите на следващия кораб, който успеем да подготвим за заминаване. Но вие със сигурност трябва да имате официална причина, заради която се завръщате в родните си земи.

Кристофър направи гримаса.

— Хрумна ми една идея, която може да подхожда на ситуацията. Проблемът е времето. Нуждая се от месец, два.

— Нали разбирате, че времето е важен фактор?

— Знам това, но в този случай, по това време на годината, бих се осмелил да предположа, че нищо няма да се случи. До пролетта Наполеон ще трябва да бъде разбит на всички фронтове в Европа. Ръцете на британците и съюзниците им ще бъдат повече от пълни. — Кристофър престана да говори, като се опитваше да схване ефекта, който имаха думите му върху Джейсън.

Джейсън го наблюдаваше съсредоточено и Кристофър имаше странното усещане, че го подлага на някаква проверка. Пробвайки внимателно почвата той продължи.

— Ако се съгласите с мене, аз ще пристигна в Англия към средата на април. Ще имам време да разкрия планираното и да се върна, преди да дойде врага. Без достатъчно основателна причина за завръщането ми в Англия, просто ще се окажа безполезен.

— Мога ли да знам какъв е този план, който ще ви отнеме два месеца.

Кристофър се поколеба. Надеждата да осъществи това свое хрумване беше много слаба, но в момента само това беше на лице. Бързо, като сведе фактите до минимум той обясни за Никол Ашфорд, без да разкрива личните им отношения. Разказа и за мисис Игълстоун. Джейсън, който слушаше с внимание, долови леката промяна в гласа на Кристофър, когато споменаваше за момичето и си направи извода, че Саксън не беше напълно безразличен към нея. Той с нищо не издаде мислите си като попита:

— Смятате, че за няколко месеца можете да заличите последните пет години и до март да я подготвите за поява в обществото?

Кристофър повдигна рамене.

— Не би трябвало да е невъзможно. В крайна сметка първите й тринадесет години са преминали в аристократично семейство. Мисля, че мисис Игълстоун ще успее да изглади острите ръбове.

— Е, можем само да се надяваме. Печелите по точки за бързо мислене.

Кристофър се поклони. Лицето му просветна и той каза:

— Благодаря. Надявам се, че и останалата ми дейност ще бъде задоволителна.

— О, сигурен съм, че ще се справите със задачата. Обикновено не греша в преценките си.

Кристофър кимна леко. Джейсън стана от стола и каза с изненада в гласа:

— Изглежда обсъдихме най-съществената част за забележително кратко време. За сега ви оставям да се занимавате със собствените си планове, но ме дръжте в течение, ако възникнат проблеми или усложнения. Аз също ще ви съобщя, ако някое събитие ни накара да побързаме.

— Съгласен съм. Ще се срещна с мисис Игълстоун в сряда, както възнамерявах и в зависимост от изхода на срещата, почти веднага ще се върна в Тибодю Хауз.