Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 84

След заминаването на Джейсън Кристофър продължи да обикаля из библиотеката като звяр в клетка. Струваше му се, че беше най-големият глупак, за да допусне да бъде въвлечен в подобна схема. От друга страна смяташе, че ще е нечестно да не направи нещо за страната, която го беше приела.

Планът на Саксън за връщането на наследницата беше забележителен, но като по-възрастен и по-опитен Джейсън Савидж виждаше някои несъвършенства. Той се настани зад писалището и се зае да пише на секретаря на щата, Джеймс Монро. Писмото представляваше кратка бележка и след като го прочете, той го запечата. Кристофър не се нуждаеше от награди, но ако Монро се съгласеше с предложението му, щеше да има нещо ценно, което да предложи на младия мъж.

Кристофър продължаваше да оглежда плана си. Намираше го доста несъвършен, но за момента не можеше да измисли нищо друго. Ник нямаше да му създаде проблеми. Мисис Игълстоун сигурно щеше да приеме с желание предложението му. Естествено нямаше да сподели за взаимоотношенията си с Никол. Като видя мисис Игълстоун предната вечер той се шокира. Не знаеше дали му беше приятно или не.

Като малък той беше оставен на свобода. Родителите му предпочитаха да поддържат възможно най-деен светски живот. Освен дядо му, мисис Игълстоун беше единствената, която му осигуряваше нежността и любовта, от които се нуждаеше едно човешко същество. Беше едва десетгодишен, когато родителите му загинаха при нещастен случай.

Той прехвърляше на ум плана си, когато отиде да се срещне с мисис Игълстоун. Срещнаха се пред известно шивашко ателие и след кратък разговор Кристофър я убеди да се качи в каретата му.

Беше решил първоначално да не й съобщава за Ник. Първата му стъпка щеше да бъде да убеди възрастната дама да се освободи от зависимостта на мис Лейла Дюма. Предложи й протекцията на своя дом, обясни й, че би желал някой да го чака вкъщи и да споделя ястията с него. Предложи й това по такъв учтив начин, че се надяваше още тази вечер да я настани в къщата си на Дофин Стрийт. Но не беше предвидил тихата решителност на мисис Игълстоун.

Очите й се напълниха със сълзи от милите му думи и с разтреперани устни произнесе:

— Много мило, Кристофър, но не мога. Не би било удобно. Някой ден ще се ожениш и ще съжаляваш за прекрасния и благороден жест, който предлагаш сега. Не бих си позволила да допусна да направиш такава жертва за една стара жена. Сложила съм нещо на страни и когато му дойде времето ще успея да се справям със старостта.

След като Кристофър не й отговори мисис Игълстоун постави бялата си, с почти прозрачна кожа ръка, върху неговата и тихичко попита:

— Нали не си ми ядосан?

Беше ядосан. Много й беше сърдит, но не си позволи да й го каже. Отвърна й хладно:

— Не, разбира се. Обичам да захвърлят щедростта ми обратно в лицето ми.

Стресната от думите му тя погледна настрани. Постояха така няколко секунди и после, неспособен да понася явното й притеснение той каза по-меко: