Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 85

— Кажете, защо ви притеснява фактът, че искам да се грижа за вас? Какво лошо има в това да живеете при мене и да споделяте самотните ми вечери?

Тя леко се усмихна и отбеляза:

— Ако това е, което искаш, защо не се ожениш? Със сигурност би желал да те очаква съпруга, а не една стара жена. — После въздъхна леко и продължи: — Много лошо, че не си женен и нямаш деца, за които да се грижа.

— Нима казвате, че бихте работили за мен? — настоя той с невярващ тон.

— Ама разбира се, че бих го сторила.

Вдигайки очи към небето той прокле тази благородническа гордост и каза на глас:

— Господи, дай ми сили! Много добре, мадам, вие няма да живеете в дома ми, без да си изкарвате прехраната. Дайте ми седмица, най-много две, за да направя някои приготовления. Тогава ще се върна при вас с друго предложение, което се надявам да одобрите.

Малко след това той остави мисис Игълстоун на една пряка от мястото, където се бяха срещнали и докато наблюдаваше приличащата й на птичка фигура си помисли с малко объркано, но не и неприятно чувство — жени!

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Библиотеката в Тибодю Хауз беше дълга и тясна стая, с високи прозорци, които заемаха почти две цели срещуположни стени. На една от дългите стени се намираше великолепна камина с позлатено огледало над нея. Мебелите бяха разкошни и изключително удобни. В тази елегантна стая Никол прекарваше по-голямата част от времето си, най-вече през мрачните и студени дни. Независимо от протестите на Галина тя продължаваше да носи момчешките си одежди. Разделяше се с панталоните и ризата преди лягане и когато се нуждаеха от пране. Както обикновено и този следобед Никол се намираше в библиотеката. Тя се взираше с празен поглед през прозореца, а мислите й бяха далеч. Коледа бе настъпила и си бе отминала. Изминаха седмици, а Сейбър го нямаше. Втора седмица ръмеше като днес и тя не можеше да излезе да се поразходи. Освен удоволствието, което й доставяше обиколката на имението на кон, придружена от коняр с гробовен вид, просто беше като вързана пантера. На пода имаше книга, която беше захвърлила само преди минути, в ненужен пристъп на гняв. Това чувство на безпомощност и бездействие я изнервяше. Бледият й прасковен тен беше изчезнал, оставяйки кожата й гладка с млечен цвят на магнолия. Беше отслабнала и фините кости на лицето й бяха по-изпъкнали. И независимо от височината си, създаваше впечатление за крехкост.

Звуци, идващи откъм входа я изтръгнаха от отвлечените й и нерадостни мисли. Тя се вслуша намръщено в приглушените шумове. Сейбър беше пристигнал! С цялото си същество усещаше присъствието му. Без да обръща внимание на ускорения си пулс тя си наложи да остане там, където беше. Не се заблуждаваше — вълнуваше се от завръщането му.

Тя напрягаше слуха си, за да чуе гласа му и замръзна, когато разбра, че с него има жена. Устните й се стегнаха в знак на протест — вероятно друга негова играчка!

Звукът от отварянето на вратата й дойде като изненада. Когато погледна през рамо и видя високия, елегантен джентълмен, застанал до един от алените столове, беше шокирана.